Вицове за Луди

Луди

Баби си говорят:

Чу ли, ма? В квартала един получи инфаркт.

Ох, а как е сега?

Не е добре, нали… Но най-лошото е, че половината му работа я поели други.

Кои други?

Докторите казали: „Щом сърцето спря, давайте — тя работа какво, ще я прехвърлим на другото отделение.“

Луди

Бай Ганьо си наел стая в луксозен хотел във Виена. Вечерта влязъл да се изкъпе в банята, дето всичко блестяло като злато. Изкъпал се, изправил се гол пред огледалото и почнал да си се оглежда: бицепси, трицепси, корем — “ей, човек!” После се извърнал, метнал око и отзад, и точно тогава се вбесил като видял нещо:

Стой мирно! Стой мирно! Прибери се! Накъдето си тръгнал — не! Келеш такъв!… Това дупе е нашето!

Луди

Баси… Седнеш в кафене без Уай Фай и ти се налага да си говориш с хората — като в миналия век. Поръчваш кафе, а те те питат: „Как си?“… А ти: „Ами… интернетът ми е паднал.“

Луди

Бате, YouTube е като баба ми! Само да разбере, че ми се е харесало нещо, и почва да ми го предлага на всяка крачка—първо “още малко от това”, после “вземи и това”, накрая и “я яж и другото”, докато ми доповръща.

Луди

Баща води малкия си син при детски психиатър, за да прецени умственото му развитие. Психиатърът пита:

Колко крака има котката?

Четири — казва детето.

Колко опашка има котката?

Една.

А колко мустака?

Сигурно много…

Психиатърът се усмихва:

А ти как разбра толкова добре?

Детето поглежда баща си и казва:

Ми татко все ми обяснява, ама май не е обяснил на самия себе си…

Луди

Баща на 8 дъщери изтръпна и кръсти новороденото си момиче „Георги“…
„Да знае още от малка, че в тая къща решава бащата — дори когато е в рокля.“

Луди

Баща отива да вземе сина си от детската градина.

Кой е вашето момче? — пита възпитателката.

Нямате проблем — казва бащата. — Аз съм за връщане. Утре пак ще си го „вземете обратно“.

Луди

Бащата на гаджето ми подхвърли една бонбонка. После ми вика: “Внимавай, че след 22:00 започват да летят доста по-бързо…”

Луди

Бебешкият смях е едно от най-хубавите и забавни неща, които можеш да чуеш… освен ако не е в 3:00 през нощта, живееш сам, и точно в момента някой ти удари в главата от кухнята с бурканче пюрета.

Луди

Беше като древногръцка пророчица — гледаш я и ти се къса мисълта: перфектна фигура… а главата — на гъска.

Луди

Благодарение на Google Street View вече си обяснявам маршрута до Враца и Перник без да ми бият — само гледам улиците и се крия навреме!

Луди

Благодаря на Кока Кола за новите етикети! Сега поне си знам кой е кой — тези, дето редовно правят смет по улиците, са вече с имена и да си ги търся по улиците като в картотека.

Луди

Блондинка се запознава с психиатър. Разговорили се и тя го пита:

Как разбирате, че някой има психологически проблем?

Много лесно. Задавам един и същ въпрос.

Какъв?

Елементарен: „Колко е 2 + 2?“

И какво ви казва това?

Че ако човек каже „четири“, е нормален. Ако каже „пет“ — има проблем. Ако каже „четири плюс… ама защо въобще е“, вече го гледам като пациент.

А задължително ли е да е математика?

Не, няма нужда. Въпросът е само да не е отговорът този, който е трябвало… тогава вече всичко се връзва.

Луди

Бог:

Знаеш ли, направих нещо много полезно. Забраних на Адам да слиза в градината през нощта.

Луцифер:

Какво, бе? Нощем какво толкова?

Бог:

Да не ходи. Нали знаеш… не е за добро.

Луцифер:

О, много си го подценил. Той досега не е имал навика да се скита нощем, нали? Значи не може да направи разлика кое е “добре” и кое е “зле”. Ако не е опитал нощта, откъде ще знае, че ходенето там е зло, а не ходенето — добро?

Бог:

Да, ама как така “не ходенето — добро”? Нима забраната му няма да действа?

Луцифер:

Действа ли? Напротив! Ти като му каза “градината през нощта”, ти директно му даде идея за нощната градина. Той може да не е излизал, но вече си е представил какво ли има там… и то работи по-добре от плода, защото е с предвкусване.

Бог:

Ужас! Само това ли остава — да ми е вредна добрата логика?

Луцифер:

Спокойно. Аз ще оправя работата.

Бог:

Наистина ли? Благодаря ти! Кажи как ще го направиш?

Луцифер:

Ще го обсъдя с Ева. Тя е по-добра в детайлите…

Бог:

Какви детайли?

Луцифер:

Ние ще измислим нова забрана. От типа: “Да не се ходи през нощта… защото през нощта има много скучно.”

Бог:

…Сигурен ли си, че това ще го оправи?

Луцифер:

Напълно. Нищо не кара хората да искат нещо така, както “много е скучно”.

Луди

Бог:

Кой от двама ви иска да може да говори с птиците прав?

Адам:

АЗ… АЗ… АЗ… АЗ… АЗ!!!

Бог:

Ок.

Ден по-късно…
Бог:

Сори Ева, ама и дипломата по метеорология ще я дам на него… че обясни на врабчетата, че ще „вали баница“ и сега всички мисят в градината!

Луди

Британски учени твърдят:

До 2050 г. ще станем 10 милиарда.

И за какъв к*р са ни 10 милиарда хора, след като пак всичко ще се открива от британски учени?

Луди

Буквата „Б“ е буквичката на мечтите — булки, банки, брилянти, Бора-Бора, Баден-Баден, дори един Бентли „на промоция“…
А буквата „А“ — на суровата реалност:

Ами… няма.

Луди

Българин отива да патентова нов капан за хлебарки и в патентното бюро му казват:

Покажете изобретението.

Той вади капан: една дъска, в средата забито шпатулично острие, а от едната страна — парченце луканка.

Хлебарката идва, наднича… и като види луканката, завърта глава:

Ммм, каква вкусна луканчица…

И точно в тоя момент се подхлъзва и си „реже“ пътя нанякъде.

Добре — казват от бюрото. — А може ли да работи и без луканка?

Българинът се усмихва:

Разбира се. Хлебарката идва, наднича над острието… и си казва:

Ей, кой ми взе луканката…

И ефектът е същият — острието си върши работата, само че вече без наградата.

Луди

Бях в паника. Излязох от нея. Преброих до десет, пих една вода, успокоих се. Огледах се, казах си „ей, мина!“ и… седнах пак в същия трафик.

Луди

В България усещането, че ви се случва нещо, което вече ви се е случвало, се нарича „дай, бе — пак ли?“…