Дойде сезонът, в който отваряш гардероба и първото нещо, което пада върху теб, не са дрехите — а бюджета. 12 пуловера, 5 суичъра… и точно онази блузка, която си търсил цяло лято, пак я няма.

Докато Китай прави чудеса с електрониката си, Европа изобрети капачка, която ти бърка в носа, докато пиеш вода — просто за да си “настроиш” вкуса, вместо да го оставиш да си почине.

Докато има „р“ в месеца, ще е студено. Добре, че „мартинцата“ свършиха—иначе щяхме да си носим шубите чак до тогава!

Докато мъжете играят играта „Кой колко знае“, жените вече са сигурни кой ще го отнесе… че и какво точно ще трябва да слуша после.

Докато най-добрите книги и филми ги хвалят като „Bestselleri“, а не като „Bestpiraterii“, аз не виждам никакъв смисъл от АСТА!

Докато не навърши 40, всеки мъж си мисли, че проблемите му са само на едно място. После започват да му се обаждат други „проблеми“ от други отделения… и всички настоятелно искат да бъдат обслужени веднага.

Докато не се изнесеш нанякъде за дълго, не разбираш колко много обичаш дома си. Особено ако е от Каспичан… в Бургас. Там поне си сменил морето, не и съдбата.

Докато не успея да угодя на всички, реших да се огранича… до най-трудния клиент: мен самия.

Докато се борех да се изхлузвам от леглото, и хоп — звъни вратата: “Събудихте ли се вече?” Оказа се, че комшиите отдолу просто вдигали етажа с пръст… щото аз лежал на тишина и не им пречел.

Докато се качвах пеш до 16-я етаж, се сетих за поне сто думи с които може да се опише „лош сервиз на асансьори“… и като стигнах горе, асансьорът най-сетне тръгна — точно за да ме догони по стълбите.

Докато се разхождах, минах покрай табела, локва и едно пате. И се сетих за трите ми предишни гаджета… всеки път по едно и също — знакът, „изпращането“ и после… мокро.

Докато човечеството търси интелигентен живот в Космоса, аз се търкалям в гаража, ровя в кутии и си мисля: “Абе… нали аз съм дошъл да търся майстор, за какво се оказах аз майсторът?”

Докоснах се до вътрешното си „АЗ“ и ми стана ясно: вече повече няма да си купувам евтина тоалетна хартия!

Докторът ми предписа “мълчание”… или “нишки”… Ходи го разбери този медицински почерк — все едно е написан под влияние!

Докъде я докарахме — родени през 90-те се пробват да обясняват на родени през 60-те какво било „ужасът“ през 80-те… като че ли ние сме преживели прехода, а те само са гледали телевизора.

Домът е мястото, където ти свети не екранът, а крушката… и никой не ти дири заряд — просто си включен по същество.

Домът е там, където мъжът слиза по гащи, жената — по сутиен, и като два градоносни облака се разминават… после гръмва, че някой е забравил да свърши “дребната работа”.

Домът е там, където си без сутиен — казват старите лели.
И същото важи и за настроението: като си вкъщи, никой не те гледа… ама ти сам си сваляш всичко!

Допълнение към закона на Архимед:

Допълнение към законите на Мърфи: