Добрият мъж възпитава добра жена.
Японска поговорка… ама само докато не види, че “възпитанието” е включило и контрол на дистанционното.

Добрият чай горчи, ама те стяга; правата магистрала те пресича, ама те вкарва в задръстването!

Добрият човек — това е човек като мен, само че без да се оправдава след това!

Добро настроение е, когато тъпотиите не те дразнят, а ти стават материал за вицове.

Добро утро... Ама какво му е добро! Днес е понеделник!
Виж, ако сега беше петък вечер, тогава да — това щеше да е добро утро!

Добродетелите се губят в интереса, както фалшивите пари се губят в портфейла…
като ги сложиш, все едно си ги броил, а после като ти трябват — няма и следа.

Доброто винаги побеждава злото! Затова щом някой излезе “на победител”, значи явно е бил… добрият!

Доброто здраве не идва от напредналата медицина… Идва от смеха, спокойствието и малко любов.
Само че ако любовта се обиди, медицината пак се налага — ама за нервите. 😄

Доброто име на една жена се изгражда върху това, че много мъже дълго време не намират смелост да я критикуват… а после вече е късно, защото тя вече им е дала „урока“.

Доброто настроение обикновено завършва зле. Или ще се раздаваш на някой, който не заслужава, или ще прегърнеш прекалено здраво човека, който после отчаяно казва: „Благодаря, ама дишам трудно!“

Добруджанската фирма за олио „Калиакра“ обяви, че купува Apple — казват, че ще им правят маркетинг в буркани: ще „осмее“ целия квартал, само дето ще го сервират студено.

Добър любовник сутрин ти носи в леглото — кафе с едната ръка, мляко с другата, роза с устата и… пет-шест сусамени гевречета.
Само че накрая пак се оказва, че ги е купил от съседната машина, защото „романтиката“ била на кредит.

Доведох я до сълзи. Оттогава насам само я успокоявам — аз нищо друго не съм правил!

Доверието е в основата на всяка връзка. Значи ако искаш всичко да е наред, трябва да си на сто процента сигурен, че тя няма да каже на жена ти.

Доверявай се само на собствения си з*дник! Само той никога не те предава — винаги е зад теб, точно когато ти потрябва… и когато не ти трябва!

Довечера мисля да направя полента, защото качамак ми звучи някак селски.
Обаче като я сваря и я наръся с масло… и тя пак си стана „качамак“, ама с по-евтино самочувствие.

Дойде време, в което на умните им забраниха да мислят — уж да не им се прецакат чувствата на тъпите, като видят колко им е лесно.

Дойде есен… Отпочинали и презаредени с бодрост от лятото на вилата, пенсионерите се връщат в поликлиниките.
Там вече не чакат „за направление“ — чакат да ги пуснат обратно да си почиват: най-после някой да им каже, че вече имат „възстановено свободно време“.

Дойде и женският месец… От утре ако нещо не става, вече е ясно—ще е виновна някоя жена. Тя и кафето е развалила, и настроението, и бюджета.

Дойде и моментът, в който жените започват да казват: „Този е за мен — минава!“
А мъжете отвръщат: „Спокойно… първо да мине отчетът, че иначе кой ще плаща?“