Добре бе, защо като кажа „Хранете се като у дома си“, никой не взима чипса и не почва да си налива второ пиво като на гости?

Добре де, готов съм да призная, че жените са по-интелигентни от мъжете—но тази интелигентност като стигне до кухнята, явно си сменя графика и чистенето пак чака!

Добре де, защо всички само се оплаквате от въздуха — нека поемате въздух през носа! Така поне ще си знаете, че е мръднал, вместо да го търсите по цялото помещение.

Добре де, не може ли да праснат Кредитния регистър, вместо Търговския… Нали и без това оттам вече всички знаем кой колко е на „приятелски“ на погасяване.

Добре е да имаш пари и да си купуваш каквото ти трябва, ама още по-добре е от време на време да провериш дали не си изгубил нещо, което с пари не може да се намери обратно.
Например: приятелите. Някои си мислят, че са “на разположение”, докато реално не са.

Добре е човек да има остър език — тогава никой няма да поиска да му „помогне“ с обслужването. Лъжи като него ти искат, само че на тях — никой не им го дава.

Добре са си софиянците… Може да си измият зъбите, да се избръснат, да закусят или направо да си направят ранен, сутрешен романс — на път за работа. Само че не в леглото, а в задръстването:
който не бърза, той стига пръв до “някой да ми освободи място”.

Добре сме си ние мъжете. Отваряме гардероба и каквото видим, взимаме… Каквото не стигне до крака — и без това си го мислим, че е “за по-скоро”.

Добре, че Нова година се падна в понеделник — иначе щяхме да къпем само в делнични дни, а за празниците щяха да ни кажат: „Айде стига толкова… то и без това е чисто!“

Добре, че детските мечти не винаги се сбъдват! Иначе сега щях да съм принц, да летя с дракон, да се заклевам във вярност… и най-важното — да имам ключ от хладилника на баба.

Добре, че е силна гравитацията — иначе с тия празни глави хората щяха да си летят директно към тавана… и да се блъскат в лампите!

Добре, че на старини се захванах с висша математика — поне да ми е интересно. И така… каквото и да ми смятат за пенсията — заплата, стаж, коефициенти — накрая все аз излизам в минуса. Явно в администрацията имат едни и същи „формули“, само че при мен резултатът е винаги: *грешка вместо пенсия*…

Добри колоездачи различават над 30 вида насекоми… по това колко боли, когато ги удариш с челото.

Добрите момичета приготвят вечеря с усмивка — като за празник. Лошите се обаждат сутринта и питат: „Ама това същото ли ще е и за закуска… че да знаем дали да си вземем и ключовете?“

Добрите момичета си събират пари за морето и си казват: „Стига толкова — тоя месец ще е само за почивка!“
А лошите момичета отиват на море, събират пари… и после пак се оказва, че са били „само на почивка“ — за да има още.

Добрите тигри отивали в Рая, а лошите — право за наказание: в лабораторията да мерят дъх на уж „свежи“ кифли… само дето после се оказва, че ги мерят с нос.

Добрия готвач е като добрия подправка… Ухае апетитно, влиза навсякъде и после всички казват: „Какво беше това?!“, ама никой не може да познае точно кой аромат е виновен!

Добрият джентълмен, по етикет от коя страна на чинията поставя айфона, за да не му падне телефона?

Добрият любовник е като най-хубавия препарат за петна…
Ухае приятно, разнася всичко бързо и без излишни следи — и накрая пак нищо не личи, че е имало нещо за чистене.

Добрият любовник сутрин трябва да влезе в спалнята като в цирк: с дясната ръка кафе, с лявата мляко, роза захапана с уста, и да не забрави… 6, 7 прясно изпечени гевречета.
Ама ако закъснееш с едно геврече — веднага те развеждат от “любовник” на “закуска за съжаление”…