Днес хладилника ми отбеляза 6000 преглеждания за месец… явно не е за храна, а за “стрийминг” — всичко гледат, ама никой не взима нищо!

Днес ходих да се подстригвам. Мислех, че ще ми я направят по снимка… Оказа се, че май искаха да ми покажат коя прическа не ми отива — и го направиха с професионализъм.

Днеска ахо-ихо… утре като си мериш сладките… смях.

Днеска на автогарата гледам на Свет Петкофф баба му държи в ръката си очила, слухово апаратче, изкуствено зъбче и перука, и вика:

Днеска по рейса една бабичка така се беше вдигнала с мерак, че като се засмя — всички се разсънихме!

Днешният статус на една моя приятелка гласи:

Не мога да разбера дали е отслабнала, сменили са я в салона, или просто пак ѝ се е разсърдил някой и тя е блокирала всичко за да не ѝ личи.

Дни ни делят от най-дългата нощ в годината… първи януари. Лягаш, казваш „утре рано ще ставам“… и като се събудиш — вече утре пак е „рано“.

До 30 години жените търсят мъжете си “за любов” —
след това за “разбирателство”…
а след 50 години — вече за оправяне: първо на печката, после на хладилника и накрая… на пералнята.

До 40 години ние си правим каквото си искаме с организма — от работа без почивка до лош сън. След 40 години организмът си го връща: една болка след друга.

До всички мъже, които казват, че всички жени са еднакви:
кой ви каза да ги питате едни и същи неща?

До всички, които ме следват:

Аз само уж исках да стигна до някого… а то се оказа, че всички сте ме последвали към същия задръстен булевард!

До всяка разярена жена стои мъж, който уверено твърди, че „нищо не е направил“… и се чуди защо тя вече трети ден не му говори.

До днес не съм и подозирала, че Бойко е такъв левскар!
Разбира се… всеки ден си мърмори „само Левски“ — ама за да не му отмине късметът.

До жените, които чакат принца.
Скъпи дами, ако търсите принц, добре е да не влизате в режима „ох, кога ще стане“, а да се държите като принцеси — да не питате „къде е“, а да чакате да ви намерят… в карета, не на автобусната спирка!

До първия танц и третото парче торта всички сме безсмъртни. След това започват да ни доказват, че всичко е временно… включително и калориите.

До сега си избирах място за почивка и релакс… и накрая установих, че най-големият рай е на промоция за дивани!

До тия, дето носят камуфлаж в града… само да знаете: не се криятe—просто изглеждате като преминал през магазина моден “екшън”!

До тия, дето последните дни си взеха мъж от магазина и не е техния:

Добра поличба е, ако една жена дойде на първа среща с ластик за коса на ръката…
значи не е дошла да си играе — дошла е да си събере мислите, преди да ви оцени.

Добрата сервитьорка е като добрия чук за месо. Смирява пържолата, не я бърка излишно, удря точно където трябва и накрая оставя масата чиста — без „петна“, само с доволни усмивки.