Днес открих нещо супер важно. Ако не си закопчееш горните три копчета на блузата, може да не се гримираш — все едно “макияжът” ти вече е свършил навреме!

Днес пак заваля — за пореден път. Или както казват жените: “Милички, това не е втори път… това е просто последващият епизод.”

Днес пак ни предупреждават за дъжд и вятър. Не забравяйте чадъра и… да си сложите по-здрави копчета, мили дами! Вятърът не пита — иска си “приключения”.

Днес пак стигнах дъното — но не до проблемите… а до последния рафт в хладилника.

Днес пожеланието е:

Ама да е такава, че като стане много горещо, да не ти е сянката виновна, че се топиш… ами да се оправя тя!

Днес реших да си облека летните шорти, ама после видях, че те са с “термоуправление” — явно аз съм се настройвал на режим зима!

Днес с жената имахме разговор по същество. Оказа се, че аз съм “по същество”, а тя е “по съображение” — да не кажа “за протокола”.

Днес с къси гащи се разхождат всички… ама сериозно — само ХОРАТА, дето имат татуировки по краката, изглеждат така, сякаш са „облечени“ подходящо за сезона…

Днес се държах като истински джентълмен — отстъпих мястото си в трамвая на една мацка. Не защото ми пукаше за нейното удобство, а защото така и аз най-накрая щях да съм на правилната височина, за да и се любувам удобно през целия път.

Днес се навършват точно 10 години, откакто една смотла ме нарече „злопаметен“ — и оттогава аз само си потвърждавам колко е права.

Днес се навършиха ДВЕ години от края на света. Как лети времето само… а ние все още сме тук, значи или “краят” закъснява, или поне билети за обратно няма!

Днес се сблъсках с жестоката действителност! Паметта ми отслабва, а аз си мисля, че съм просто на „спестяващ режим“… докато телефонът не се събуди и не ми каже: „А ти кого търсиш?“

Днес се сблъсках с жестоката действителност! Паметта ми отслабва, аз — не… аз просто я актуализирам!

Днес се уверих на 100% че маските наистина пазят хората! Мина покрай мен един, на когото му дължа пари… и като не ме позна, направо ми стана приятно.

Днес ситуацията е следната: две бели мечки се борят за родопско одеяло.
Едната вика: „Мечка съм, студ ме е страх!“
Другата: „Да, ама аз съм отгледана с родопска плетка!“
Накрая се разбрали — който падне, ляга под одеялото… а другият го носи като трофей.

Днес срещнах човек със същия характер като моя. Само че след 10 минути вече исках да му върна дистанционно управлението… че да не си прави каквото си иска!

Днес станах в 6 сутринта. Започнах диета — и минах на здравословно. Избягах 10 км, после закусих като за модел… След това само — пуснах алармата за „още утре“… и съня май си го взех обратно!

Днес съм в болничен! Вдигайте си кръвното сами — аз само ще го гледам отдалеч!

Днес съм супер зла. Не с тази стъпка станах... Не този ключ завъртях... На всичко отгоре вместо да полетя нанякъде — направо се приземих в хола… на краката на съседа!

Днес съм тъжен, кат` монах в понеделник — всичко ми е постно… и като че ли и душата ми е безсолна.