Днес е важно да си държите телефона далеч от чужди очи, защото мартеничките имат гадния навик да се появяват в най-неудобния момент — точно когато си убеден, че поне този път няма да има “за теб ли е?”

Днес е моят празник — „Световен ден на глупака“!
И понеже съм много възпитан, реших да празнувам само с умните… те да не се чувстват обидени, че аз съм глупакът.

Днес е прошка! Моля всички да ми простят — и най-вече ЕВН, НАП и ВИК да ми опростят задълженията, защото и без това съм виновен… че още не съм ги платил!

Днес е световен ден на мъжете — честито на всички мъже! И понеже имам една важна питанка към вас, да ви питам направо:
Кой точно е този, дето му „спада“… и как се доказва?

Днес е сряда! Още три хапчета и остава само да изчакаме уикенда да дойде!

Днес е толкова топло, че видях хора с чорапи… но сандалите им бяха отгоре, сякаш “чорапът е на работа, а кракът си почива”!

Днес жена ми има рожден ден. Донесох ѝ цветя, шампанско, нов айфон и ключове от малък автомобил. После се сетих, че нищо не струва—всичко го събрах в едно единствено „Наздраве!“… защото така и не разбрах къде ми е касовата бележка.

Днес жените се хванаха да се справят с всичко сами… и най-накрая се разбра, че не са слабите — просто мъжете си бяха ползвали отдавна „аварийните режими“.

Днес започнах да уча английски. Та се пробвах първо с думите за закуска:
Have a break - Хави-брейк
Tea time - Тийтайм
Butter knife - Бътър-найф
Jam you - Джамю
И като стигнах до най-важното:
Put it on the table… — Табльо, я!

Днес кое беше по-трудно за отглеждане — жената или лозето?
Жената беше лесна — „само да не се дразни“.
Лозето беше трудно — наложи се да го гледаме внимателно, иначе пак почваше да „дава“… но само кисело!

Днес красотата е въпрос на скалпел, а мъжествеността — на добавки…
Само че като се погледнеш в огледалото, и двете работят еднакво: или те правят по-уверен, или те пращат направо в спортната зала с програма „оцеляване“.

Днес ми стана много мило, като видях как една възрастна жена помогна на младеж, който си чатеше по телефона, да пресече улицата…
Само че той каза „чакай малко“, не погледна и продължи да си пише — а тя му кимна: „Спокойно, аз ще изчакам, докато ти свърши интернетът.“

Днес мина точно една година откакто щях да си взема любовник… и още не съм го направил — явно чак толкова съм надежден.

Днес минах със 140 между две коли и със счупен GPS. Минах само за секунда, а те още спорят кой е в правилната лента. Оставете Париж на мира, изроди долни!!!

Днес на касата в Лидл един „батка“ си беше направил татуировки по ръцете — толкова реалистични, че като се пресегна да плати и скенера го хвана, че беше „домати — 2 броя“. Каза „не съм аз“, ама касиерката: „Спокойно, брат… Сега си е на промоция.“

Днес на обяд се задавих с една ябълка и си казах:

Днес намерих паспорт на улицата — взех го и хукнах да търся собственика. Питах навсякъде: в квартала, пред магазина, даже в Интернет кафето… Обиколих целия свят — Берлин, Рим, Мадрид… Накрая го намерих… в джоба си!

Днес не се чувствам комфортно — чудя се дали ми липсват витамини… или пък просто не ми стигат пари за тях.

Днес не се чувствам никак комфортно — чудя се дали ми липсват витамини… или ми липсват пари да си купя витамини!

Днес никой не може да ми се качи на главата — чак толкова ме уважават, че всички минават покрай мен и си търсят друга стълба.