Всяка спестена стотинка е паметник на пропуснатото удоволствие — затова като я видя в бурканчето, вече ми става жал и за нея.

Всяка сутрин, като стъпя на кантара, усещам, че съм в унисон с новата година…
Толкова съм “в хармония”, че кантарът направо ми пее: „Почти си в темпо… ама не си отслабнал!“

Всяка филия хляб е трагична история за пшеница, която е могла да стане киноа за здраве, но е предпочела да остане… на масата.

Всяка цел е постижима — стига да я сложиш възможно най-близо до дивана. Така първо си почиваш, после се „мотивираш“ и накрая… я постигаш отведнъж.

Всяко начало е мъчение, всеки край — раздяла. Затова най-красивото е по средата: там всичко още се надява, но вече никой не пита как ще свърши.

Всяко семейство трябва да си има по три деца — така е по наредба. Ако едното случайно е гений, останалите две стават “мениджъри”: сутрин го будят, вечер го мотат по задачи и после гордо обявяват, че са му помогнали да стане… голям.

Всяко трето дете взима двойка на матурите, всяко второ пък вече е „за курсове по слабеене“. Сега идва поколението на дебели тъпаци — с граматика в торбичка и калории в излишък.

Всяко хубаво нещо си има край, затова турските сериали нямат — направо не им е писано да стигнат до финал, просто още са в “следващ епизод”.

Вчера Бойко Борисов посети обсерваторията в Рожен и откри 2 извънземни цивилизации.
Едните казали: „Ние идваме в мир“, а той: „Чудесно, само да не пречите — че идват избори и трябва да се подрежда всичко.“

Вчера София се оказа, че е подготвена за сняг точно толкова, колкото за кандидатстване за Световното първенство — тоест: абсолютно „на принципа“.

Вчера Фейсбук пак се срина. Май следващият срив ще е в родилните отделения… защото хората явно се „ъпдейтват“ на място.

Вчера в кварталния супермаркет спря тока. Беше късно вечерта, тъмно като в мазе… И какво да видя — касиерката запали единствените светещи лампи над щанда с шоколад. Аз, разбира се, тръгнах по миризмата… Оказа се, че и без осветление си е приключение — само да няма пак токов удар, че съвсем ще се „спра“ при шоколада.

Вчера в пернишкия нощен клуб „Дрийм“ единственият посетител толкова се ентусиазирал, че сам си купил вход, сам си проверил билета и накрая сам си ръкопляскал на диджея.

Вчера вечерта Samsung видя бъдещия си телефон… и веднага го призна за “бета тест” — щом толкова бързо остаря, явно е пуснат предварително.

Вчера един ми каза, че живея в измислен свят. Аз се възмутих толкова, че направо щях да изпадам в режим „невидимост“… и да ме изтрият от играта.

Вчера завърши преброяването на китайското население, започнало през 1953 година… Оказа се, че оттогава сме сменили не само числата, ами и самата държава: вече броим само едни и същи хора — все едни и същи баби, които всяка година казват: „Абе, синовете ми пак ме водят, ама нямат време!“

Вчера излязох на чист въздух! Нищо особено—просто се разходих и изведнъж разбрах, че хората наистина живеят навън!

Вчера измих прозорците и тази сутрин се съмна с 2 часа по-рано… явно прозорците вече не показват времето, а ми го връщат обратно.

Вчера искрено се зарадвах, че на нашата улица още (вече 10 години) не са сложили асфалт — изпуснах си телефона в локвата и вместо да се развали, направо си намери нов “водоустойчив” режим.

Вчера ме питат двама човека къде е Пловдив и аз, ей така, съвсем учтиво ги отпратих…
кажи-речи „по картата“, че да се види кой е по-ориентиран в живота.