Всичко се случва на всеки… стига да има достатъчно време да чака и достатъчно търпение да не започне да мрази всички по пътя!

Всичко хубаво в живота трябва да се вземе… е, аз взех! Само че сега като ми омръзне, никой не ме обича хич — и май на никой не му дреме!

Всичко хубаво е или неморално, или незаконно, или поне от него се пълнее… да не се чудиш после защо всички „добри“ идеи идват с обещание за тънка талия!

Всичко, което ми харесва, е или скъпо, или нелегално, или не си държи на думата — не ми вдига телефона.

Всичко, което не ни убива — след това започва да си търси причината, с която да ни съжали за цял живот!

Всичко, което не ни убива, прави… лекарите по-богати—пък и аз току-що си намерих нова болест: „любов към отстъпките“.

Всичко, което не те убива, ти оставя “почти добре”.
Всичко, което не те убива, ти прави автобиография с дълги глави.
А всичко, което не те убива… значи явно още не е дошла сметката.

Всичко, което преди 40 години го нямаше и му викаха “дефицит”, сега го продават на килограм и му казват “арт предложения”!

Всичко, което човек трябва да направи, е да приеме невъзможното… да се справи без необходимото… и да изтърпи нетърпимото — разбира се, докато чака някой най-сетне да му върне парите.

Всичко, с което си се сблъскал по пътя, е било необходимо, за да стигнеш до момента… в който най-накрая разбереш, че твоят “път” е просто заобиколен маршрут до същия проблем.
Уейн Дайър

Всъщност динозаврите са били само един вид — просто учените ги сглобяват като Lego.
Едни ги пускат с дълги крака → „тиранозавър“. Други ги натъпкват с муцуна и опашка → „стегозавър“.
А като им свърши търпението — получава се „някаква мистерия от палеонтологията“.

Всъщност няма значение как ще произнесеш женското “НЕ”… важното е само да не го чуваш два пъти.

Всяка Нова година — това е празник за мобилните оператори… на хаоса. Започва със „Сега ще работи по-добре“, минава през „Само за корпоративни клиенти“, и накрая всички се чудят кой открадна мрежата.

Всяка болест е смъртоносна, стига да си напишеш симптомите в Гугъл. Първо ти казва „може да е нищо“, а след три клика вече си в секцията „простищане с живота“.

Всяка вечер надеждата ми да си легна по-рано умира някъде из интернет — обикновено в коментарите, където някой пак “само да добавя нещо”.

Всяка вечер си казвам: „Този път ще спя осем часа!“ — и накрая пак правя само четири, ама поне през цялото време се будя от отчаяние.

Всяка вечер, преди да си легна — първо влизам в един сайт, после в друг… и накрая се чудя защо сутрин ставам с болки в тила — явно съм спал с телефона в ръка.

Всяка втора брадичка не се харесва на собственика — все си мисли, че ако беше малко по-напред, щеше да изглежда като „функционална“, а не като „случайно изникнала“.

Всяка възраст си има прелести. На 51, например, вместо „мъдрост“, започва да се появява и едно друго усещане — че всичко се дели без остатък… на дрехи, които вече не ти стават.

Всяка възраст си има своя прелест. Четиридесет и осем, например, се държи все едно е първа класа: дели се на “мааалко” и “още малко”, без да излезе никога край.