Щастието в живота не се трупа с големи работи — то се събира от онези дреболии, които след това никой не помни. Примерно една целувка, която свършва точно когато си казваш „още малко…“, една усмивка, която те спасява в най-досадния ден, един мил поглед, който казва „всичко е наред“, и един сърдечен комплимент… който после се оказва, че е бил за нечия друга гума.

Щастието е в малките неща! Ама не — жените искат да си го постигнат с големи поводи… и после пак да си мърморят, че им е малко.

Щастието е прилична ракия, прилична салата, приличен махмурлук и прилична компания… а може и НЕприлична компания — зависи колко щастие ти се пада и колко бързо ще го разнасяш.

Щастието е прилична ракия, прилично мезе, прилична цигара и прилична жена… е, може и НЕприлична жена — зависи колко ти е голямо щастието и колко ти е малък търпежът!

Щастието е състоянието на човек в момента, в който си казва: „Още само едно…“ и още не знае, че махмурлукът е на път.

Щастието не е в парите, а в това да ги печелиш лесно… например като спечелиш от тотото и преди да стигнеш до касата вече ти се случва да ги “харчиш” на сметката на надеждата.

Щастието не се купува с пари. Най-много да го „вкараш в бюджета“… и после да се чудиш как е изчезнало.

Щастието — това е моментът, в който се будиш, още не си спомнил какво си говорил снощи… и не си видял кога е включена касетофона.

Щастието, разбира се, не е в парите. Но все пак е по-приятно да плачеш в чиста кола, отколкото в автобус—някой поне няма да ти каже „дръж се, човече, следващата спирка е утре“.

Щастлив е този народ, чиито герои нямат приключения — никой не бяга с чужди самолети, никой не се крие по мазета, само живеят кротко… и после пак пишат учебника: “И така, всичко мина спокойно.”

Ще бъде ли след време комплимент за жените, ако на 50-годишнината им кажеш: „Скъпа, ти май си от онзи тип хора, дето не остаряват — просто си сменяш само номера на годините на рождения ден!“

Ще взема да зарежа всичко и да изчезна нанякъде — в краен случай на дини. Не може на Бали, че и там всичко е мокро. Щом балите подгизнаха… поне дините да са сухи!

Ще взема да се назнача за директор на хола — все пак с нещо трябва да започна кариерата си! Първата ми заповед е: всички да минават по стъпките ми към дистанционното.

Ще ви издам една малка тайна:

Ще заложа килограмите си в казиното. Само така ги „свалям“ — иначе си ги нося по-честно вкъщи.

Ще ме извини Ницше, ама това, което не ни убива, са всъщност удобните обувки. Може да те съсипе всичко друго — работа, стрес и съдбата… ама ако обувките са точни, поне ходиш до края на деня.

Ще ми се кара една кокошка. А тя — същата, дето си влачи яйцата на всеки ъгъл, все едно са ѝ завещание.

Ще правят партия — “Няма такава”.
В първия ден обещали, че ще има много, на втория — че “всеки ще получи”, а на третия обявили, че тоя номер се плаща само с късмет… и че късметът липсва.

Ще си купя „Tefal“, макар че някои хора си мислят за мен… и го ползват като „тиган“ за клюки!

Ще слагате ли винетка за късмет в баницата?
За да не ви спрат на път за работа… а и после да ви закъсат само във фурната!