Ще ставам нов човек! Реших сутринта да почна да медитирам. Седнах в 7, съсредоточих се… дишах… иии… станах в 10!

Щирлиц вървеше по малка уличка и забеляза един човек, който ремонтираше табела, но всеки път щом сгънеше стълбата, удряше по главата и подвикваше сочни клетви.

Що не си вдигах телефона? Ами чаках някой да се обади по телефона… но не и да ми прекъсне припева!

Що се касае до романтичната ми душа — мога да ям салата и под прожекторите… но само ако е с дресинг “любов”!

Щом всички жени сме еднакви… защо ни разделяте по етикети?
Едните са “за всеки ден”, другите “само за празници”, а после пак се чудите защо вие свършвате с един и същ билет, а ние — с различни промоции!

Щом започна с уран и плутоний, дано барем Венера да не се разпени във водата… че тогава ще ядем салата с извънземен вкус!

Щом когато изтегля пиратски филм, изведнъж ми се появява Асен Блатечки! Аз се чудя — щом идва лично, значи съм длъжен да имам пиратско копие на Библията… да знам поне какво ще стане, щом „някой“ е с торент!

Щом мъжете могат цял живот да сменят мнението си само с нов резултат, защо да не могат цял живот да си повтарят една и съща реплика на жена си: „Обичам те“ — независимо дали е спечелено или загубено?

Щом още от първия месец на карантината почнахте да се нервите като за последно, представям си какво ще се случи на третата! Направо ще започнем да спорим с хладилника дали е отворен или просто „психологически“ не е.

Щом се наяде комарът, почва да отслабва…
а щом отслабне — става много по-лесно да го „хванеш“ с чаша чай.
(След има-няма възход идва падение.)
Японска пословица

Щях да лъжа много по-умело, но за съжаление жена ми задава въпроси… и така ми разваля сюжета.

Щях да съм доста слаба, ако не беше по-лесно за мен да правя кюфтета, отколкото коремни преси… така че коремът си има професия.

Я кат сам се кат родил сам, докторо ме видя и викна на нашите:

Явно е заяднало… Трябва си чорап, иначе сандалът няма как да стане.

Ядене, платено от тъст, е без калории — защото цената се плаща предварително… и после просто не ти остава апетит!

Ядене, платено от тъща, не съдържа никакви калории — защото се броят само разходите!
Габровска поговорка.

Ядеш много — излишното се трупа на купчини. Ядеш малко — организмът решава: „Айде, почват гладни години“, и започва да си пази все едно за зимен лагер. Никакъв шанс, мамка му…

Яжте вафла Мура, за да ви стане сладинко на душата… чак до следващата закуска!

Яйцата попаднат ли в женски ръце — всеки ден е Великден… само дето този път не се боядисват, а се “организират” за никой да не посмее да ги изяде без разрешение!

Яйцето или кокошката — това си виках, докато отворих хладилника… и видях, че проблемът не е „кой е първи“, а кой е направил пържолата от тухла!