Той е на 10 и пише статус: „Не мога да те изкарам от мислите си!“.
Горкият, да не би да са ти вирусчета в главата?

Той е толкова буден, че накрая започва да се оплаква от това, че не може да заспи на работа… през нощта.

Той забрави да си махне маската, легна да спи — събуди се като домат! Червен и без право на “айде утре”.

Той и Кевин си бяха сами вкъщи за Коледа и си изкарахa екстра… докато не разбраха, че и дядо Коледа си има правила — носи подаръци, ама не си носи дистанционното!

Той имаше успешна година… Нито се разведе, нито забогатя от лотарията.

Той не е просто умен — той е красиво практичен! Вижда проблем, усмихва се и веднага започва да го решава… без да се обяснява много.

Той ревнува — значи му пука! Не ревнува — значи вече е забравил… или просто си няма какво да губи.

Той се влюби в нея от пръв поглед… в профила ѝ в телефона. Още на третия лайк вече знаеше, че тя е “в чата”, а не в живота!

Той се събуди от алармата, защото беше „единственото нещо от женски род“, което успя да завърти на бобинката… — и то само веднъж, докато го гледаше как спира.

Той се хранеше като оса—хващаше една хапка, точно колкото да каже „айде още малко“, и пак се правеше, че му е смешно.

Той си купи нов тиган. Тя само му отвърна с един нов комин!

Той така обичаше тишината, че по цял ден можеше да седи в „Няма уведомления“… и пак да чака някой да му пише.

Той така силно ми стискаше ръката, все едно ме „прибираше“ обратно, ако реша да избягам… после вика: „Спокойно, това е шега!“ — и аз чак тогава разбрах, че не ми стиска ръката… а картофа.

Той толкова се ядоса, че накрая целият стана в яд… а после и гласът му стана “ядосан”… и пак влезе в спор със собствения си тон.

Той търсеше златната среда между това да звъни на майка си всеки ден и да се престори, че няма роднини—и накрая звъни само в делнични дни, щом го няма на работа.

Той цял живот се радваше на всяка сутрин. Само че след като го “възстановиха” отново, вече не си спомняше къде се намира настроението.

Той я нарече „поезия“… тя само вдигна рамене: „Аз съм неграмотна — ти нямаш книжка, та затова го четеш като любов!“

Той ядеше като птичка — всеки ден изяждаше по половината от това, което му оставаше, и накрая така и не разбра къде изчезват килограмите.

Той:

Тя:

Той:

Тя:

Той:

Той:

Тя:

Той: