Той:

Тя:

Току-що си бях пуснал вода до един вход, и точно отгоре някой тарикат реши, че боклукът му е за наслада!
Е, няма да се оправи тая държава — то и урните си нямат навик да стигат!

Толкова готвена риба изядох днес на обяд, че сега мога да ви изпълня три желания… ама само ако са за по-големи порции!

Толкова добре се справям с проблемите, че вече се чувствам като „GPS без интернет“ — намирам правилния път… ама всеки път по различен начин и с увереност, че „сега ще стане“.

Толкова добри момичета срещам, а аз все към лошите посоки се обръщам…
Още като ги видя, ми става ясно: трябва ми навреме да си изключа “автопилота” за проблеми.

Толкова е жега, че човек направо да си мисли, че водата сама ще му е в графика — налей ми, аз ще се нагрея.

Толкова луканки изядох от Коледа насам, че ме е срам да подам ръка на месаря — все едно още мирише на гараж.

Толкова ми е приятно, когато разбера, че съм липсвал на някого… Появя ли се на улицата, в магазина или дори на работа и някой само въздъхне: „Ей, точно ти ни трябваше — само ти липсваше!“

Толкова ми е скучно, че ако дойдат Свидетели на Йехова, ще им дам слушалките и ще ги пусна сами да си говорят… докато аз си почина!

Толкова ми липсваш, че не мога да заспя, не мога да ям… поне не и нищо без да е пържено — явно така мозъкът ми се „утешава“ да те забрави поне за малко.

Толкова ми пропускат обувките, че като си намокрих крака в една локва—локвата изчезна!

Толкова ми стана мъчно за бай Тошовото време, че не издържах и си наобрах вестници за тоалетната — да се „отъркам“ и аз малко като хората.

Толкова много позитивизъм във фейса, че вече си мисля да си сложа таймер: в 19:00 ч. да пусна новините, за да ми върнат поне малко реалността в системата.

Толкова неща за правене... Не успявам да ги свърша, но поне вече всички ги забравям по реда, по който са ми падали в главата.

Толкова пари вложих в вкусна храна, че ако отслабна, направо ще е неетично спрямо… менюто.

Толкова риба изядох снощи, че още не съм се накиснал—сега мога да ви угодя с цели три желания: първо да не съм ял повече, второ да не ме боли стомахът, и трето да ви намеря парите за лекаря!

Толкова се гордееше с мъжа си, че на любовниците си им казваше: „Вижте ме как държа—той е като доказателство за любов!“ А те все питали: „И къде го давате—понеже все гледаме вас?“

Толкова си грозен, че те сложиха на опаковка „витамин С“ — уж да те подсилват, ама всъщност да минават хората по-бързо.

Толкова съм дебел, че когато кажа “много съм зле в социалните контакти”, хората не знаят дали да ми се извинят… или да ми помогнат да вляза в асансьора.

Толкова съм добър в леглото, че като спя до сутринта — човекът до мен си помисля, че съм изключил алармата.