Първи закон на телефонната вежливост:
Когато набираш номер, първо кажи “здравей”, поговорете малко за времето, после попитай как е здравето и чак накрая учтиво уточни: “Извинявайте… това ли е номерът за това, за което ви търся?”

Първи януари е такъв ден, че будилникът не звъни — той само въздъхва… Цял ден е едно голямо „още пет минути“, само че на обратно.

Първите два-три часа рано сутрин се ориентирам на коя планета съм…
като не си намеря телефона, започвам да мисля, че съм в някаква друга система.

Първите хора тръгнали от нашите земи — и като ги гледам някои още са останали. Само че вече не се наричат „хора“, ами „коментатори“ — нонстоп, от години, и никога не си тръгват.

Първите четиресет години от детството на мъжете са най-трудните — после вече им минава „детското“ и започва „възрастното“, ама само на теория.

Първият български космически турист се върна от орбита с 3 шишенца шампоан и една кърпа с надпис „NASA“ — уж да се чувстваш като астронавт, ама най-важното е да не ти падне на главата!

Първият монголски мотоциклетист се казвал Тъндърън Дънн — и от него започнали да треперят и конете, и пътните знаци… защото той винаги карал с газ до край и “дънинг” до вкъщи.

Първият човек е бил жена — в началото беше „Ама аз…“, после беше Словото, и накрая всички се помирихте, защото вече беше прекалено късно да спорите.

Първият шоколад „Тоблерон“ го правят в Перник — отливат го по „внкел“… и после казват: „Нямаш ли триъгълник, а имаш триъгълник!“

Първият, който е измислил пъзела, бил древен египетски главен касиер — изпуснал папируса с отчетите по Нил, после се наложило да го сглобява на части: „Ей го балансът… ама само ако имаш търпение и добро зрение!“

Първо правило на живата музика! Ако чуеш синтезатор на Балканите да свири, не гледай към микрофона — гледай към спасителния пояс. Шансът да се размине с “ремикса” на Депеш Мод е точно колкото да ти излезе акустична баладa от тостер.

Първо правило на коледната разходка:

Първо правило на мъжете:

Първо са се появили мисионерите или позата?

Първо — или има Бог, или няма. Второ — аз мога да вярвам, или не. Губя само ако и двете са вярни: ако няма Бог, но аз вярвам… обаче тогава поне съм си бил вяра-ен. Ако пък има Бог, а аз отричам — тогава вече няма за какво да се жаля, защото ще ми направят “проверка” на място. Така че по-разумно е да вярвам — рискът е минимален… а наказанието, ако греша, е твърде сериозно.

Първото правило за успешна връзка е доверието.
Второто е да не проверяваш телефона… докато не ти писне да чакаш отговор.

Пътищата са проходими при български условия…
тоест ако си с колело — можеш да минеш като „ранно предупреждение“, ако си с кола — да минеш като „опит за спасение“, и ако си пеша — да минеш като „туризъм“.

Пътувам си в трамвая, гледам кой къде зяпа, и ми става още по-страшно. Почти всеки втори е с такъв поглед… все едно току-що е разбрал, че е гласувал за „другите“, а те пак са спечелили!

Пътят към здравия разум е най-трудният, най-бавният и най-опасният начин да стигнеш до мястото, където най-накрая ще ти кажат: „Ела вече, стига си се правил на герой!“

Пътят към сърцето на мъжа минава през: „Само го остави на мира“… и след малко: „Какво му стана?“