Псувня - Тя е като „дъвка“! Вместо хиляди думи — дъвчиш и пак не спираш.

Пу, да не ми е уроки, ама поне да ми свършат работа — ако не друго, поне да си оправя домашното на моя грешка, че другите да не ми го оправят.

Пубертетът при момичетата е период, в който всичко започва да е „не“, но в крайна сметка се оказва „да“ — само че гласът го разбира първи и първо казва „да“, а после вече и всички останали.

Пубертетът при мъжете продължава до 30 години — просто след това минава на абонамент и пак си е “в процес”.

Пуснатите в космоса — и най-вече изгубените или неработещи апарати — всъщност са хуманитарна помощ за извънземните…
Няма как иначе: ние ги “пращаме”, за да им е по-лесно да си оправят хаоса с резервни части и навигация… все пак нали нашият принос идва без гаранция.

Пуснах сигнал, че в залата за ММА тренират без касови бележки. От НАП още няма “таен клиент”… явно имат друг сценарий: влизат направо с чек и спирачки.

Пуснаха ли вече загражденията около парламента, или още са в екстаз от субсидиите и им се струва, че това е “зона за свободно движение”?

Пуснете човека на свобода. Ако пак се появи при вас, значи не го искат никъде другаде.

Пушенето предупреждава, че е вредно — Министерството на здравеопазването пък предупреждава, че правилата са „временно“ променени… и ще пушиш, докато намерят кога да ги върнат.

Пушех си на терасата… Гледам — прибират се момче и момиче! Момчето носи компас и рулетка, а момичето — дрънкаща торба със зарове… Викам си: „Ей, хората пак градят бъдещето…“ Само че като се разплискаха, вече всичко беше ясно: не мери се — тегли се на късмет…

Пчелите вече заминаха за цветята. Време е и ние да ги последваме — но не за цветята, а за сметката!

Пчелите не ужилиха дебеличко момиченце, което си играеше в пясъчника, защото решили, че вече им е “включено” — нали го бяха закачали по-рано със същата плантация на сладкиши.

Пък, аз, като вали сняг, си представям, че съм сладичка пързалка за деца — и всеки ме бута от радост, докато не ми спрат смеха.

Пълен провал — когато на тридесетия си рожден ден пак ти пускат детското меню.

Пълна самота. Съвсем сам. Около мен няма нищо — само мислите ми. От време на време някой случайно нечий ботуш скърца… или по-зле — стомахът ми. Няма книги, няма телефон, няма нито една напечатана дума. Само тишина и… това бяха най-лошите пет минути от живота ми… прекарани в асансьора… с блокиран екран.

Пълна яснота по всички въпроси има само в празната глава — там и проблемите си намират пътя обратно.

Първата дума, казана от Адам:

Първата среща с ново гадже е като интервю за работа. Всички се представят като “готови за веднага”, а всъщност всеки си пази най-важните неща в тайна — като например защо е сменил последните три позиции… и дали изобщо е започвал на първото място.

Първи април е най-изнервящият ден в годината. Сутринта се събуждаш и си викаш „днес ще е шега“, ама като стигнеш до закуската… пак е истинско—някой е забравил да сложи „усмивка“ в заплатата.

Първи април е най-якият ден — на този ден можеш да си кажеш каквото ти е наум и да си сигурен, че никой няма да ти повярва… защото всички ще мислят, че просто си се шегувал.