Разбираш, че е дошло лятото, когато цената на черешите започне да се държи като абонамент — плащаш скъпо, а после все ти казват, че „още малко и ще падне“, но така и не пада.

Разбираш, че живееш в хубав квартал, когато видиш куче на разходка, облечено по-луксозно от теб… и ти се хванеш, че му завиждаш, защото дори му е сложено малко “палтенце” за стила, а на теб само те жалят в трамвая.

Разбираш, че си на най-якото парти, когато в женската тоалетна ти кажат „Влизай“, вместо „Изчакай“.

Разбираш, че си пораснал, когато започнеш да мериш всичко с тридесет сантиметра, а не със “само едно етикетче” — защото вече искаш точност, не извинения.

Разбиха ми паролата за пощата. Нямам никаква представа как са се досетили, че съм я сложил „на око“ — годината, в която папа Григорий IX е обявил Свети Доминик за светец… 1234.
Явно не е сигурно дори в религията — щом някой може да я превърне в парола.

Разбра, че е остаряла, когато започнаха да й слагат стикери по старите снимки—не „ретро“, а „леля“.

Разбрах защо маските са задължителни в магазините — да не се вижда, как ни пада ченето от високите цени!

Разбрах, че не е трябвало да чета вицове през всичките тези години. Ами щях директно да стана дете и да ги оставя да ми ги разказват—така поне аз щях да съм шефът на смеха, не постоянният зрител.

Разбрах, че с държавата всичко е наред, когато отворих пощата и видях, че поне химикалката не е завързана за масата.

Разбрах, че финансовото ми положение има само един плюс: когато си хвърлям панталоните в пералнята, поне нямам главоболия — джобовете ми са толкова празни, че няма опасност да “пере” и последните банкноти.

Разбрахме, че стимулът е супер важен. Но като чуя “още само малко усилие” и “няма бюджет, честно”, се сещам за Лили Иванова: не всичко е пари, приятелю — понякога просто няма откъде да ги вземеш!

Разговарят приятелки на кафе:

Разговор между монаси:

Разговорът с красива жена доставя особено удоволствие — независимо за какво си говорите. Само че ако по средата на разговора тя изведнъж започне да се съблича, тогава вече темата се променя… и започва да се изяснява най-важното.

Разделянето на прането по цвят не е грижа за дрехите — това е заговор на химическите компании. Целта им е да ви убедят да купувате повече перилни препарати… и да имате повече поводи да се чудите “Защо пак стана белият чорап розов?”.

Разказах един виц на тема химия. Нямаше никакъв ефект — просто остана без реакция.

Разликата между богатите и бедните хора е в начина им на мислене и отношение към парите! Богатият казва: „Парите идват и си отиват — аз оставям вратата отворена.“ Бедният казва: „Парите идват и си отиват — аз пък заключвам всичко… и себе си с тях.“

Разликата между възрастния и младия мъж на Коледа е, че възрастният се оглежда за сармички, а младият — за сърнички… щото едните са за хапване, а другите — за настроение!

Разликата между пицата и сервитьорката е, че пицата поне може да си я поръчаш без ананас.

Разликата между студения и вежливия човек е, че на вежливия човек му казват „извинявай“, а не „стани да ти изстине мястото“!