Пътят към сърцето на мъжа не минава през стомаха му — минава през други органи на жената: първо през очите ѝ, после през нервите ѝ, и накрая… по някаква магия — през сърцето му.

Пътят към успеха е белязан с много парко места — така поне ми каза GPS-ът: „Завий наляво след сто метра… и намери свободно място“.

Пътят към хладилника на една жена минава през сърцето… и ако някой го блокира с мисли за „диета“, тя намира друг маршрут: към кухненската поличка с “само една хапка”.

РЕКЛАМА:

Работата е като гаджето: не си струва да я зарязваш, ако нямаш друга — иначе пак ще се окаже, че „новата“ е само същата, ама с по-лош график.

Работата на дипломната работа е да не казва нищо… ама да го казва с такъв обем думи, че да изглежда като цяла книга.

Работата не може да доставя удоволствие, защото ако ти е кеф, значи не я вършиш като работа, а като хоби… а хобитата са без шеф, без срокове и с повече време за смях.

Работим по “метода на Робинзон”… Оцеляваме… все едно сме корабокрушенци: има храна, ама за пет минути! Чакаме петъците!

Работиш като луд — гърбиш се, ходиш по петите си, все едно цяла седмица не си видял хоризонт… и накрая в един момент си вдигаш главата и гледаш календара: „Ей, това… сряда ли е?!“

Работник в пекарна с 20 години стаж. Всяка нощ се буди през 15 минути и обръща жена си… да втасва равномерно.

Работничка във Винпром, с най-новите дамски превръзки на крак, изнесе от завода 10 литра ракия—никой не разбра, защото така и така ги ползваше “за всичко излишно”.

Работно време:

Почивен ден:

Работохолизмът е извинение да нямаш здрав разум — просто си мързелив, но го казваш “професионално”.

Работохолизмът е оправдание, с което се маскира липсата на здрав разум — все пак мързелът звучи по-зле, когато го наречеш „план за кариерно израстване“.

Равносметка за изминалата нощ:
3 часа сън, 7 изядени комара и… сделка с фламенко група — харесали ми потропването по пода… явно ме взеха за кастанети.

Радвайте се на живота, че е като сладолед… Вдигаш ли настроение — всичко е добре, но като му мине срокът… айде пак стана на лъжичка и съжаление!

Разберете, вицовете — това не са евро помощи. Те трябва не само да стигат до хората, ами и да се раздават навреме, щото иначе пак някой ще ги усвои „за пръв път след малко“…

Разбира се, че Нострадамус е предсказал, че в следващия си живот ще стане известен — и то доста нашироко. Само че не е уточнил, че ще живее в аквариум, ще гледа мачове, ще има осем крака и ще му викат съвсем просто, немско-обикновено: Паул.

Разбира се, че не съм безчувствен! Боли ме за много хора… просто аз не го показвам с мъката — показвам го с протоколи. Например: „Жертвите“ са в болнични, а „виновните“ — на работа.

Разбирам да живееш с една жена… ама чак с една и съща след всяка кавга?!