Аз се научих да готвя, за да имам вкус към живота… но тя се научи да го яде — и сега вече няма значение какво приготвям, важното е да е „още малко“.

Аз се храня здравословно… Всеки ден.
Но щом дойде време да ядa— “здравословно” е просто стил, а “задължително” е законът.

Аз сложих леглото в кухнята, пък изнесох масата в хола—та нали съм „в кухнята на живота“… само дето сутрин се чудя: за къде да ставам, като всичко ми е обърнато с главата надолу!

Аз съм абсолютно невъзможен за отклоняване—защото нямам маршрут. Като тръгна, аз просто питам „така ли се стига“, и ако някой ми каже, че не… сменям посоката!

Аз съм антиглобалист — мисля, че не трябва да има граници! Планирам да махна картата… и да си играя с глобуса.

Аз съм безпощадно егоистично, самовлюбено и цинично животно… ама и аз съм човек, нали! Поне имам един недостатък: не издържам на собствената си компания.

Аз съм добро момиче. Просто понякога характерът ми се включва на режим „тиха тревога“ — като външно се усмихвам, а вътрешно вече пиша жалба.

Аз съм за хубавите женски гърди… но да са си на място—не да ги нося аз с две ръце!

Аз съм изчезващ вид жена — имам свои коса, нокти, устни, мигли, вежди… и гърди. Само че напоследък се оказвам все по-трудна за намиране — като последния мъж, дето не бърка „скоро“ с „никога“.

Аз съм истинска жена — мечта! Вечер ти правя услуга: събирам чашите! Така на сутринта да се събудиш ведър… понеже аз вече съм ти прибрала доказателствата!

Аз съм като табела за паркиране — никой не ме чете… ама всички ме мразят, като им скочи глобата!

Аз съм китаец и много се хваля. Според МОН говоря напълно правилно — само дето вместо „здравей“ казвам „ко-ко-ко“.

Аз съм красива, интересна, умна, с чувство за хумор, добра и грижовна… ама днес май съм се събудила на режим „самообслужване“.

Аз съм най-великият човек на света… и то без да го натрапвам. Просто всички сами го разбират.

Аз съм нервна и експанзивна натура, затова и всичко ми е “за момент” — телефонът ми се разбива веднага щом му изгоря нервите, а чиниите ми са еднократни… понеже винаги споря кой е виновен: аз или готвенето.

Аз съм от онова поколение — удряхме телевизора с юмрук, после превключвахме каналите с клещи… Та значи не ми говорете как да си оправя “свързването”! То си е свързано — просто още не е издържало на удара.

Аз съм от поколението, което помни защо се мачкат вестниците… не за да са в джоба — а за да няма как да се прочете написаното.

Аз съм различна. Не правя връзки едновременно — правя ги една по една. Не се нося на два етажа чувства… аз съм чиста „една нишка“.
Обичам един мъж след друг, подредено — като списък с приоритети.
И винаги — само един… докато не се отвори следващият прозорец.

Аз съм факт — и щом съм факт, фактите ще си проличат!

Аз съм щастлив по подразбиране — и не, не искам да ми пипате настройките! Ако някой ми “подобри” опциите, гаранцията ми изтича… още преди да разбера!