Адам се прибра сутринта, а Ева не го пусна да си почине, докато не му преброи всички ребра—да не би да е излязъл без разрешение с „излишни части“!

Адаптацията е, когато алармата ти не успее да те събуди навреме, а мозъкът реши сам да я „подобри“ и започне да я чува като тихо музичка за релакс.

Адски неловкият момент, когато се опиташ да “познаеш” дали някой е бременна, а се оказва, че просто е на последния етап от диетата за сваляне на килограми… и то с мъжки корем.
Особено ако накрая се окаже, че не е чак толкова дебела, а просто носи чантичката с въздушни възглавници.

Аз броя до 3 и заспивам… понякога до 5, но без 15—там някой тайно ми краде мислите, че да не стигнат до нас.

Аз викам да почнат отначало с „Дързост и красота“… че така като гледам, ние вече сме минали през драма, после през развод, и накрая пак някой започва любовен епизод… без да е ясно кой кого е познавал!

Аз го търся под дърво и камък… а то било под килим, моля ти се!

Аз и Бил Гейтс имаме общо 980 000 000 $ и 14 лв.—въпросът е кой от нас ги е оставил у дома.

Аз и камъка на мъдростта да го търся, ще взема да си позатисна зелето — нали поне ще стане на салата… от опит!

Аз изобщо не псувам — просто си ползвам нецензурна лексика, за да звучи емоцията ми по-точно.

Аз му викам:

Той ме погледна сериозно и тръгна за София.

Аз на себе си нищо не отказвам. Като ми мине през главата нещо — веднага го вземам. Съветвам и вас: не ми отказвайте… аз съм всеотдаен, просто не мога да понеса разочарование.

Аз не бях в час, затова се вкарах в графика. После излязох извън графика… и оттогава съм постоянно на закъснение, ама с чувство за стил!

Аз не обичам да готвя… ама пък много ми харесва процесът на “апетитът да се събуди”!

Аз не разбирам къде е грешката в концепцията: гъсеницата яде здраво, става пеперуда и всички ѝ ръкопляскат.
А аз ям здраво, качвам се на кантара… и после всички ми казват: „Да, ама ти няма да станеш пеперуда!“

Аз не съм суеверен — просто си имам лични правила. Например, ако пресека пътя на котка, аз се връщам… защото тя явно е по-убедена, че съм аз лошата поличба.

Аз не хъркам. Просто сънувам, че съм ремарке… и всеки път, когато ме „закачи“ някой, започва едно дълго, тежко скърцане.

Аз никога не си правя планове. Интересно защо ли хората все се чудят как все пак се озовавам там, където никой не ме очаква?

Аз от мен излезе добра и порядъчна жена — ама къде се губи? Ей, влязох в къщи и… всеки път изчезва от списъка за пазар!

Аз по принцип съм заклет ерген, ама като си представя евентуален меден месец и безкрайните “само за малко” закуски в леглото, направо ми призлява. Не от сладкото — от това, че после ще трябва да го ям още цяла година!

Аз правя каквото ми кажат гласовете в главата на жена ми—нали уж аз съм „приятелският глас“!