А можеше да си стоим по домовете и кротко да си търкаме. Ако не беше ударила Лотарията… щяхме да си търкаме и до днес, ама вече търкаме „мечтите“ — дали ще излезе печалбата, или само лупата.

А моята баба още пази в гардероба „последния“ нов видеомагнетофон, който обещала да ми даде за сватбата… само дето вече аз станах свидетел, а видеото още няма да свърши!

А мъжът на жената си заспива в леглото и почва да хърка — значи жена му се е раздвоила на две… не, сериозно: как иначе да е толкова тиха, ако няма някой да й шепне? Защото хъркането или е от мъжа, или е любовник — но тишината винаги е от трета страна…

А него го изгониха от вкъщи — за непосещаемост…
Сякаш ако не се появява на закуска три поредни дни, вече не се води член на семейството.

А помните ли, на времето какво ни казваха родителите?
„Не стой цял ден пред компютъра — ще ти увисне мозъкът!“
Е, направих го… и сега ми писе, че файлът не е намерен.

А сега се обръщам към тези, които съм засегнала:

А ти! — викам му — ти си най-известното произведение на Достоевски… Усети че го правя на сапун, ама още се чуди как съм го уцелил!

АКО СНОЩИ СТЕ БИЛИ В БАНСКО, ЩЕ Е ДЕВА…
ама ако не сте — значи някой друг е карал вместо вас и сега ви е вдигнал цената в сметката.

АЛКОХОЛЪТ е течната версия на ФОТОШОП — първо “ретушира”, после “превръща”… и накрая — *някой друг ти се качва на кадъра!*

АПИ предупреждава: днес движението да е само с шейни и елени. Паркингът е за тези, които имат лява/дясна следа… А винетката — залепете я на челото, да ви я виждат и камерите!

Абе, как да е по-правилно да се напише “бла бла бла” — с тирета или без?
Аз казвам: с тирета. Щото в служебен мейл като напишеш “бла бла бла” без тирета, шефът веднага го чете като “точно това ще правим”, и започва да ти назначава срокове.

Абе, стига сте се вайкали за днес — това е просто загрявка. Утре пак ще ви изненада: още по-голяма беля!

Абсолютно не се препоръчва да се пие алкохол на празен стомах—а за самотните мъже: ако ще виагра, да е поне на празен портфейл, че да не се харчи излишно!

Абсолютно непонятно ми е защо като дете съм се съпротивлявала на следобедния сън… Сега като ми кажат „Лягай си“, аз се надигам като джудже от кутията: „Неее, неее… още 5 минути!“

Австралия. Безкрайна нива, засята с магарешки бодил—всичко боде, никой не минава. Един човек с вид „ама само за малко“ се промъкнал и почнал да бере набързо.
Мисли си:

И точно тогава в далечината се чула сирена. Полицейска кола наближава.
Той замръзва, оглежда се… наблизо пасе стадо кенгура.

Събуял си всичко набързо, промъкнал се между кенгурата и започнал да подскача като тях.
Карал така известно време, докато един кенгуру не го сграбчило за нещо дребно и не му шепнало:

Автобиография от времето на дядо ми:

Автомобилът не е разкош — той е средство за предвижване… на хора, които обичат разкоша така силно, че дори се возят до магазина като в луксозен салон.

Ад е място, където оптимистът казва: „Е, поне ще стане по-добре…“ а песимистът отвръща: „…точно затова съм спокоен.“

Ад и Рай - това е доста примитивно. След смъртта си всеки трябва да преживее поне един от онези моменти, дето е казвал “няма нищо” — и после да стои от другата страна на телефона, докато най-накрая някой му обясни, че “няма нищо” всъщност значи “всичко”.

Ада - място, където те карат да работиш… Рай - място, където никой не ти казва какво да правиш… а реално и в двете: най-страшното са понеделниците и шефовете.