FACEBOOK — отличен начин FACE да не види BOOK… дълго време!

Love-ният сезон е открит…
Събираш смелост, казваш „Здрасти“, тя казва „О, ти ли си?“ и тръгва да те вкарва в контактите — чак в личния сезонен пакет!

YouTube ме пита дали имам навършени 18 години, за да гледам 16-годишната Сузанита.
Казвам: „Да, навършил съм… 18, но съм гледал и по-стари клипове — просто не съм ги премотавал!“

jobs.bg тези дни ми е като кафе-машината вкъщи. Натискам бутона през 5 минути с надежда, че най-сетне ще изкара нещо… и все пак само пара.

А НЯКОИ ХОРА… влизат във ФЕЙСБУК… САМО за да се заядат… и като не ги обидят — сами си намират причина!

А аз най-много си падам като ме питат:

Моят стандартен отговор е:

А аз си мислех, че на улицата с Червените фенери хората си продават нещо… ама то се оказа, че се снима за „репортаж“ — не за продажба!

А бе гледам си профила и се чудя. От къде изведнъж ми се появиха толкова приятели епидемиолози? Бяха си нормални икономисти… ама като им сложиха „контактите“ на вирус, и те почнаха да разчитат курса по заразяване!

А бе, винаги съм се чудел — защо зоо-активистите пръскат боя по дами с кожени палта, а не се нахвърлят върху рокерите, дето са облечени от глава до пети с кожа?
То се оказва, че кожата не им е проблем… проблемът им е, че боята не хваща добре по рокерите — много по-лесно е да омажеш някоя “скъпа” дреха, отколкото да се бориш с човек, който вечер вече си е в тъмнина.

А бе, голите охлюви дали си разменят голи снимки, или само си пращат “адрес за намиране” — щото иначе не можеш да ги откриеш?

А бе, какви хора е имало навремето. Раждали деца ей така… без да им обяснят как се кандидатства за помощи и без да ги питат кой ще гледа!

А бе, някой знае ли защо сутрин на опашката за банички има хора, които гледат като Пулев преди мача с Джошуа?
Защото не си поръчват — те си „подреждат“ тактиката: една за аперитив, една за основно, и една за финал… и накрая пак всички питат: „С кашкавал ли е, или пак само изглежда така?“

А бе… жал ми е за тия мъже, дето готвят много добре… а си нямат жена да ги хвали.

А вие знаете ли, че в Сахара няма пясъчни кости? Същото е и в Пещерата на стреса — там няма стрес, само дупки.

А във филма главният герой го уволниха от работа, остана без жилище, жена му го заряза, банката му заповяда да се предаде, и даже кредиторите започнаха да му звънят като звънар в неделя. Само че понеже филмът беше индийски, той не плаче — а почва да пее, да танцува и да прави драми, докато всички наоколо се вкарат в ритъм. Обаче към края вече леко му олеква: не от надежда… а от факта, че най-накрая го депортираха в “специалния отдел” за хора без план!

А да се правя на “мъртъв” беше късно… жената вече ми намери пулса и започна да ми говори като на човек.

А красивите жени ще ги оставим на мъжете без фантазия — да си ги гледат, докато ние си развиваме въображението!

А къде ли се продава учебник по обща култура?

А легендата разказва, че някога в петък хората излизали на заведение… и дори си поръчвали нещо! После се чудили защо другия ден не могат да намерят рецептата — била написана на касовия бон.

А може ли чичо Барозу да остане да живее в София—прах няма, воня няма, кучета няма… а Бойко да си седи под земята, че там поне няма да му дишаме дъжда!