Най-страшното не е тъмното… а малката черна рокля с номер XXL. Защото тогава ставаш или дизайнер, или статистика.

Най-трудният момент е първият час в чата с нея — не знаеш дали е толкова тъпа или просто е талантливо мистериозна.

Най-трудното да си първият, който е направил нещо както трябва, е след това: никой не пита „Колко те боли?“, а веднага казват „Е, че това е ясно!“

Най-трудното нещо на този свят не е да намериш любов, да построиш дом и да превърнеш децата си в отговорни хора. Най-трудното нещо на този свят е да вдигнеш паднала мокра семка от диня от паркет, без да се подхлъзнеш… и да не правиш това пред майка си с чисто нов маникюр.

Най-тъпият начин да ти липсва някого е да сте заедно — и то от години — и въпреки това всеки път някой да ти вика: „Спокойно, той/тя е свободен/а… само че не за теб.“

Най-увлекателното хоби е да събираш проблеми—като започнеш, няма как да спреш. Толкова са много, че нямаш време дори да се замислиш дали ти е скучно!

Най-хубавата птица не трябва да седи в клетка — тя трябва да седи на масата, докато всички се правят, че не я гледат. Така казват китайците.

Най-хубавите неща в живота са:
шоколадът, сладоледът… и онова “само една биричка” вечер.
Още малко… и “татко”…

Най-хубавите неща започват със „С“.
Сутрин… Сладолед… Спор… Спрей за бръчки… Смс… Сметка… Срам…
…Сега сериозно: „Сутрин“ и „сметка“ — от там започва най-голямото приключение.

Най-хубавите неща започват със „С“. Сутрин… Сладолед… Ставане… Спокойствие… Срам… Съобщение… Смайли… Сигурно ще се видим!

Най-хубавите неща се случват. Или на сън, или в кино…
ама в кино поне катастрофите са с по-добри ефекти, докато на сън винаги режисурата е „бюджетно“ и свършва с внезапно събуждане.

Най-хубавият ден — този, в който започваш.
Най-голямата спънка — мързела.
Най-лесното нещо — да отложиш.
Най-голямата грешка — да се предадеш.
Коренът на всички ядове — ревността.
Най-хубавото хоби — да помагаш.
Най-лошото поражение — да се навиеш.
Най-добрите учители — хората, които те ядосват.
Най-голямото щастие — някой да ти благодари.
Най-неприятният недостатък — лошата самооценка.
Най-красивият подарък — шансът да започнеш отначало.
Най-добрата защита — границите.
Най-доброто лекарство — търпението.
Най-силната сила на света — уважението.
Най-ценният дар — смелостта.
Единствената истина — да обичаш… и да не си вадиш нервите на касата.

Най-хубавият ни период в отношенията беше, когато още не бяхме заедно — тогава поне нямаше кой да ми казва: „Ти пак ли закъсняваш?“

Най-хубавото е, когато всички кимат, защото сте казали нещо „умно“… но още по-приятно е, когато никой не разбере, че сте издали чиста глупост.

Най-хубавото на истинската любов е, че най-накрая можеш да се отпуснеш и да не си гълташ корема…
защото любимият ти просто вече не гледа корема, а гледа къде ти е усмивката.

Най-хубавото на лятото е, че най-накрая няма нужда да търсиш другия чорап… нали? Само дето като няма друг чорап, значи е сезонът на новия чифт!

Най-честата истина се чува само от дете—като каже без да мисли, и от много възрастен—като вече не го е грижа, че ще те обидят. А понякога и от идиот… ама там поне е направо ясно откъде е дошла.

Най-често цитираният комплимент след „Обичам те“ е: „Няма да пия повече!“
И веднага след това — наздраве.

Най-чистото, най-функционалното и най-некорумпираното място в държавата е тоалетната в Народното събрание — там поне всички си мият ръцете, преди да минат на “гласуване”.

Най-яките ми дни, като се замисля, са били всъщност нощите… Поне тогава поне не си личи колко съм изморен.