Най-сериозен спор водих като дете в детската градина—отказвах да ям манго, защото „не пасва на лъжицата“.
После в живота си минавам на компромиси: пак не ми се яде, но поне е в чиния с друга форма.

Най-сериозен съм в детската градина — тогава отказвах да ям грис-халва и заявявах, че това не е храна, а тест за характер.
Оттогава — животът ме научи: просто правиш компромис… и после се чудиш кога точно си станал “само малко” човек.

Най-сетне ще започнат да обявяват заплатите като в прогнозата за времето:

Най-сигурният начин да не ти падне Коледа в устата — е да си изядеш коледната питка сам. Така поне няма кой да ти я отнеме… и няма кой да ти направи сметката!

Най-сигурният начин да спечелиш женско внимание е да оставяш любовни бележки в банкноти от сто лева — така всяка “случайна” находка идва с две неща: желание и допълнително сметки… за да дойдеш пак.

Най-силната ми страна е готвенето. Направо… не знам как се оцелява след моята супа!

Най-силната сила в света… не е войската, а организацията на онези, дето всичко разбират. Където и да отидеш — все ги срещаш. Нали знаеш — “наш човек” във всяко място!

Най-силният комплимент на първа среща с жена ми остава и до днес:

Най-скъпите думи завършват на „ик“ — мениджърчик, бонусчик, а аз в неделя вечер като чуя „понеделник“ и направо ми потъмнява картинката.

Най-скъпото кафе в света е онова, което не можеш да изпиеш, защото се е разляло върху лаптопа — и вече не е кофеинът, а ремонтът ти е “енергията”.

Най-скъпото кафе в света е… онова, което се разлява върху клавиатурата и изведнъж става „кафе с добавка: сервиз“.

Най-специфичното в българската хелоуинска действителност е, че ако си достатъчно смел да ходиш по входовете, единственото „заплащане“ е да си сигурен, че пак ще получиш бонбони… щото иначе не те пускат.

Най-странното е, че човек не оценява нищо, докато не свърши. Тоалетната хартия е перфектен пример — докато има, не я забелязваш, но щом свърши, изведнъж се сещаш колко много си “нямал нужда” от нея.

Най-страшната безработица е, когато нямаш работа, ама и не мислиш да си търсиш… и тогава се чудиш защо никой не те назначава!

Най-страшната съдба за едно куче е да охранява границата между Северна и Южна Корея. Както се казва — една крачка наляво или надясно и… почват да му викат: “Кой си ти?!”, а то само лае учтиво, докато го сменят с по-нов вариант.

Най-страшният кошмар за жената: да спрат да й правят комплименти… не защото вече не е хубава, а защото никой няма да я забелязва.

Най-страшният филм на ужасите за момчетата, ще се нарича:

Най-страшното в дивата природа е не гладът, не студът, а че няма бира, няма кебапчета и най-вече… няма тоалетна хартия.

Най-страшното за мен не е височината… а колко време ми трябва да се огъна, за да си обуя чорапите — тогава направо спирам да дишам!

Най-страшното изпитание за един мъж, когато трябва да прояви съобразителност, находчивост, нестандартно мислене и въображение — това е моментът, в който жена му го погледне в очите и тихо каже: „Абе… нищо ли не забелязваш?“
И той още в същия миг разбира, че… „нищо“ не е най-лошото. Най-лошото е, че трябва да познае какво точно е променено.