Най-якото да си сингъл е, че можеш да си купиш “за двама”, да ги разпределиш умно… и накрая да се почерпиш сама—като твой личен партньор по лакомия!

Накарах един мързелив да дойде на работа вместо мен… и той така се „постара“, че ми стана неудобно — работата свършена, а аз чак потърсих как да се правя на по-ленив.

Нали знаете, че когато флумастерите спрат да пишат, им сипват малко спирт и пак се размърдат с ярки цветове? Е, аз май съм флумастер… Само че при мен не пишат от спирта — аз започвам да пиша, а после никой не може да ме спре!

Намери си работа, която обичаш, и никога няма да ти се налага да ходиш на почивка.
Конфуций

Намерих в нета таблица с параметри за „идеална“ фигура. Реших да се измеря — и установих, че там са измервали само хората… които никога не са поглеждали в огледалото.

Намерих на улицата портфейл с пари, отворих го, преброих ги… и пак не ми стигна — явно са за „допълнително мислене“!

Намерих си гадже за Св. Валентин. Казва се Пламен Петров—но не пламва от любов, а от ракия… защото все ми вика: „Наздраве, да не изстиваш!“

Написах във фейсбук: „Който не мисли с главата си, да си оправя мозъка!“
И се появиха 50 приятели с коментар: „Бих спорил, ама нямам какво…“

Написах на стената си: „Какви долни нещастници сте!“ и 25 жени ме блокираха. Очевидно съм успял да позная точно кой кой е… на какво поле играят.

Напишете си трите имена и фамилията!
Учителката преди контролната…
Един ученик: „А може ли само да запишем фамилията — за да знаете кого да обвинявате, ако не мине?“

Напомням ви, че фейсбук не е сайт за запознанства — той е място, където хората идват да публикуват статуса си като симптомите на ново психично състояние.

Напоследък все по-често си мисля:

Напоследък все по-често ходя на разходки из природата. Толкова съм се заплескал, че вече не се обличам — направо си се маскирам с листа. Съвсем озверях!

Напоследък излезе нов тест: „Как да подобрим профилната си снимка?“. Само дето истинското му име е: „Как изглежда човекът в снимката след 5–6 големи бири… и една жена да каже ‘ама ти си сладък’“.

Напоследък ми се скапа зрението. Отивам в магазина — и изведнъж всичко стана „на две“: разфасовки, реклами, надписи… Погледнах етикетите — и очите ми направо почнаха да се местят. Погледнах в портфейла — то не че не виждам цените, просто … портфейлът е на тъмно.

Напоследък се сблъсквам със симптоми, които клонят към нова диагноза: умствена непроходимост.
Лекарят каза: „Проблемът не е в теб, а в това, че главата ти е като път без обход — всичко стига… ама до нищо не стига.“

Напоследък се чудя кое е по-зле:

Защото и в двата случая накрая си жертва — или пред студа, или пред менюто.

Напоследък стана страшно лесно да намериш жена за една нощ — стига да имаш достатъчно заряд на телефона. А да намериш такава за цял живот… това вече е почти като да търсиш безплатен Wi‑Fi в планината.

Направите ли първата лютеница заедно? То не е просто рецепта — това си е тест за връзката: ако двамата бъркате, без да се карате за лютото, значи сте стабилни. Ако пък спорите — значи тя още е в буркана, а вие вече сте се отваряли.

Направих си тест за интелигентност. Резултатът беше: „Отговаряш слабо на въпроси, но блестиш в режима „погледни ме“.“