Най-лошата реклама за един хотел е скандалът на мениджъра им. Представете си само: „Елате при нас! Тук няма да ви крадат вещи… защото камерите не работят!“

Най-лошо е да чуеш „Опааа“ — от лекар, сапьор, любовник или фризьор.
Лекарят казва, че е за малко… сапьорът — че било „само една грешка“… любовникът — че „ще ти се оправи“… а фризьорът — че „ще махнем само връхчетата“.

Най-лошото е, че ако решиш да държиш на една жена, започваш да я издържаш… и като си на работа, и като си болен, и като си без пари!
Сигурно затова има “доволни” съпруги.

Най-лошото на този сезон е, че ако ти се стори, че някой те гледа от килера… по-добре не влизай. Не е само чувство — явно и гардеробът си има график.

Най-лошото нещо на непълното изречение е, че винаги завършва с „и после…“ — а никой не казва кога точно „после“ ще стане.

Най-ми е жал за човека в метеорологичната станция—дето цял ден стои навън до термометъра и часа си няма. През час го подхващат едни и същи:

А той всеки път:

Най-много ме притеснява, че започват да ме заговарят умни жени. Аз какво да си кажа — “извинявай, бях за зеле”, или да се преструвам, че нямам батерия в мозъка?

Най-много обичам узо с таратора — и с такива хора, дето само кимат и не спорят!

Най-много се иска първото дете да е мъж, втората жена да е търпелива и третата ракия да свърши последна.

Най-мощната комбинация е Red Bull с кисело мляко — едното ти дава крила, а другото… ти дава посока!

Най-мъжката реплика:

Най-накрая разбрах защо никой не ми идва „навреме“… Аз, щото си мисля, че всеки влак тръгва от летището.

Най-нелепото попадение в ада — да успееш да се промъкнеш на прага на рая и по навик, без да мислиш, да кажеш:

И ангелът гледа, гледа… и казва:

Най-нещастното нещо на света е заплатата — всички я чакат, но никой не я иска да идва, защото като дойде, става ясно, че пак няма да стигне.

Най-новата промоция на Армани:
Купи си две рокли от последната колекция и получаваш съвсем безплатно… „ама защо пак харчиш?!“ от мъжа си.

Най-новият български филм „Запек“ още се бори да излезе по кината… явно сценаристите са решили да го държат на „задържана прожекция“.

Най-обидното на този свят е, че глупаците са винаги на 100% сигурни, че са прави, а умните се чудят дали изобщо имат право да спорят… и накрая се оказва, че дебатът е бил за празен въпрос.

Най-обичам сутринната тишина — тогава най-ясно чувам как дрънкат мислите ми, а аз от ръждясалата си памет изровя нещо “запазено” за употреба… и то веднага се разпада, като го пипна.

Най-популярният ПИН за достъп до банкомата:

Най-прекият път към сърцето на една жена: