Мъжки форум:

Мъжкият мозък е като вафла Тандем — 60% шоколад, 40% крем и всичко това го правят с цел да го сервират на принцесите. А после се чудят защо принцесата пита: „Това сладко ли е… или просто свършва?“

Мъжкият мозък се състои от три секции:
1) 5% — полезна информация;
2) 15% — какво си е казал “ще го направя утре”;
3) останалото — режим “Запазено завинаги”, където паметта е само за това кога точно беше миналогодишната сватба.

Мъжко достойнство не е това, което е в гащите, а това, което е в гаража. Ако в гаража има място за кола — женско щастие. Ако в гаража има само стълба и кофа — тогава май е по-скоро нещастие…

Мъжко поверие:

Мъжко щастие (в гардероба):

Мъжкото „Не се сърдя“ е като строителя „Само за ден ще стане“…
и двата обещават, че всичко ще мине леко — докато после не усетиш колко е „леко“.

Мъжкото „Нищо ми няма“ е същото като женското „Не ти се сърдя“ — и в двата случая до следващата минута ти става ясно, че не си разбрал проблема.

Мъжът бил длъжен това, мъжът бил длъжен онова… Нищо не е длъжно! Ако мъжът е мотаан — мотаан си е и толкова, ще се окаже и без време. Ако не е мотаан… пак му викат: „Длъжен си да си мъж!“ — и да не пита за заплати, сметки и мирно съществуване.

Мъжът взима първата усмивка без да пита, настоява за втората, започва да договаря третата, заявява, че четвъртата му е „задължителна“, а петата просто си я прибира—и после твърди, че всичко е било „план“, защото иначе няма как да обясни шестата.

Мъжът винаги има право — стига само жена му да не си е сложила очилата за четене.

Мъжът гони жена си, докато тя не го хване—за нервите.

Мъжът е господар на собствената си сватба, докато не срещне господарката — и тогава той просто подписва… и се усмихва!

Мъжът е като алармата — постоянно пищи, а като го няма, къщата веднага ти се струва странно тиха…

Мъжът е като банкомат — дава само на онзи, който има… ПИН.

Мъжът е като банкомат.
Пуска, ама само “за другите” — не и за нея.

Мъжът е като бебе… ако не го наблюдаваш, ще пъхне нещо в устата без да пита. И после ще се прави, че не е виновен… защото „така си било най-лесно“.

Мъжът е като гъба. Първо го накисваш и си мислиш, че ще стане като за салата… после се оказва, че все пак само е попил всичко, и вече е късно да се сетиш кой точно го е пуснал.

Мъжът е като дете. Постоянно иска внимание, да му е “под ръка” всичко, и ако не му го подадеш навреме — почва да се прави на болен.

Мъжът е като дъвка — първо я дъвчеш с мерак, после започва да ти залепва по нервите… накрая я изхвърляш, но пак ти е в главата.