Мъжете не трябва да се опитват да разберат жените… Жените се разбират помежду си за всичко, само дето го разменят като комплименти и после се мразят с усмивка.

Мъжете няма да се изравнят с жените, докато не започнат да ходят по улицата с токчета, дълъг манталък и да се оглеждат в витрините, все едно това е някакъв спорт.

Мъжете нямат недостатъци! Те имат само излишък от характер.

Мъжете обичат женските крака, жените — мъжкия разум. И понеже всеки си знае вкуса, накрая се оказва, че някой само “поглежда”, а другият само “мисли”.

Мъжете поръчват по телефона: „Обаждам се на номер 166.“

Мъжете са галени „мамини момченца“. Затова като се видят, първо се разбират кой е казал „мамо“ по-рано — да не стане братовчедска изненада.

Мъжете са два вида — такива, които могат да изнесат хладилника до 5-ия етаж, и такива, които имат приятел, който го прави срещу напитки.

Мъжете са като Bluetooth — докато са наблизо всичко е наред и връзката е стабилна. Обаче щом се отдалечат, започват да “търсят нов сигнал” от някое друго устройство.
Жените са като Wi‑Fi — виждат всичко наоколо, но се включват само към най-сигурната и най-силната мрежа!

Мъжете са като Чебурашка — навсякъде имат по едно „ухо“ да слушат, после стават топли и меки само докато си с тях… и цял живот живеят с някакъв крокодил — ама такъв, дето лапа сметките!

Мъжете са като виното — всяко си има характер, букет, цвят и годинка. Само че жените ги сипват не в чаши, а в една голяма кана, за да могат всички да “опитат”… и после да няма кой да каже кое точно било най-доброто!

Мъжете са като интернет доставчик:

Мъжете са като кафето!
Стават и сутрин, и на обяд — ама ако прекалиш, после жена ти ще те „разбуди“ с три пъти повече нерви!

Мъжете са като кокошките… На две метра от вкъщи вече се врят и не признават, че са чужди — а хитри лисици дебнат отвсякъде… само че накрая се оказва, че кокошката е била в чуждия двор и то с каскета на “аз не знам”!

Мъжете са като сладолед — в началото е сладко, ама после ти се вкисва, а разходът за зъболекар идва като по график.

Мъжете са като хлебарки — влезе ли един в кухнята, и скоро всички разбират къде е най-сгодното място!

Мъжете са като ютия — докато са под ръка, всичко си минава. Отдалечат ли се, започва да мързелува и “дрехите сами си набръчкват”.
Жените са като хладилник — виждат всичко, пазят го на правилната температура и ако има място… се намира и нещо вкусно!

Мъжете са невероятно щастлив вид — поне според една народна статистика.
Фамилията им не се променя, когато се оженят.
Гаражът им е цялото им царство.
Никога няма да забременеят — това го знаят с гаранция.
Могат да не носят нищо под ризата и пак да се чувстват „подготвени“.
Всяка диагностика на колата им е направо истина от Монтьора.
Работят като нас, но заплатата им винаги е с една идея по-голяма.
Бръчките им просто „показват характер“, не че са от ставане рано.
Могат да псуват смело и арогантно — и пак това се води „мъжествено“.
Три чифта обувки им стигат — и то за всички поводи и сезони.
Смачканата риза на стола не е проблем: това е „естетика на мъжа“.
Един портфейл и един чифт обувки, в един и същи цвят — колекция „никога не мисля“.
Могат да носят шорти, независимо дали гледат като за плаж или като за наказание.
И маникюра го правят с нокторезачка — щом е бързо, значи е стил.
Та затова мъжете са щастливи…
и за да има баланс — ние се омъжваме за тях!

Мъжете са склонни към мърморене вечер, не сутрин. Приберете се от работа пет пъти подред сутрин, а после веднъж вечер. И ще се убедите.

Мъжете са срамежливи по природа. Даже когато се смеят на шега, първо си обръщат лицето, все едно някой може да им го види.

Мъжете се възхищават на Дон Кихот, но му се чудят къде му е рицарската стратегия — докато жените го „честват“ като Дон Жуан, само че с по-малко вятърни мелници и повече реални адреси.