Мъжете се делят на два вида — такива, които могат да вдигнат хладилник до пети етаж, и такива, които могат да го свалят от касата, без да мигнат.

Мъжете се размножават чрез делене. Ако не разделиш заплатата си с жената, делението не започва — и семейството си остава без „нови екземпляри“.

Мъжете се размножават чрез митоза. Ако не си споделиш сметката с жената—деленето спира: оставаш си сам, по-скъп и несъвместим с „ново поколение“.

Мъжете се събуждат толкова красиви, колкото са си легнали.
Жените сякаш всяка нощ си сменят програмата за „начало“ и сутринта вече са на ниво: недосегаемо.

Мъжете трябва да носят костюми. Стига са носили само нерви… нали костюмът поне си стои на човека, а не бяга от него!

Мъжете трябва да са романтични — не да пращат покани за приятелство, а за екскурзии. Например: “Здравей… искаш ли да изкараме един месец на Малдивите… ама без да питаме колко струва?”

Мъжете, като ги настигне критическата възраст, стават нещо средно между пубертет, „ама аз пък съм ерген“ и Мартенски котарак — все мъркат, все се обясняват, ама като дойде време за действие… изчезват.

Мъжете, които нямат късмет с жените, изобщо не осъзнават какъв късмет имат — поне не трябва да обясняват защо закъсняват… просто никой не ги чака!

Мъжете, които си епилират ръцете и краката, поне да са последователни докрай — да не спират до там, а и да се бръснат и да си сложат “крайна линия” на всичко.

Мъжете:

Пак мъжете:

Мъжка гордост била …в шкафа! Това в кърпичките било… женско щастие!

Мъжка клетва:
Всички мъже да те преследват, а ти все да си с такова главоболие, че да ти гледат само обувките!

Мъжка логика
Според женените мъже — всички жени са прави…
Според неомъжените мъже — всички прави са заети…

Мъжка логика:

Мъжка мъдрост:
„Нито една жена не може да удовлетвори мъжа така, както две… думи: ‘Чакай малко!’“

Мъжка народна забава – да си намериш перфектната работа… и после да набуташ ума си там, да ти звънят по цял ден за извънредни, да обясняваш на всички, че това било “за кариерата”… само че накрая да се окаже, че не е работа, а нов начин да те мотаят.

Мъжка реалност: обича една, мисли за друга, а се храни с всички останали… и после се чуди защо стомахът му никога не е доволен.

Мъжкар ли…!? Мъжкари са мечките. Дето нито веднъж не ги е страх от празен хладилник — щом е гладна, тръгва да си го „отваря“… сама!

Мъжката дума е като бетон—твърда и непоклатима. Когато каже: „Утре ще го направя“, утре идва, но не защото го питаш—а защото той си е решил.
Няма нужда да му досаждаш всеки ден с „Става ли?“… той отговаря едно и също: „Утре.“

Мъжката логика е като GPS в тунел: показва уверен маршрут… но като завие, все едно “не сме вие, улицата виновна”.