Мъжът е като кафето: ако е силно, буди те прекалено рано, а ако е слабо — значи или е разредено, или си закъснял с желанието.

Мъжът е като шофьор на такси — стои, мълчи, гледа напред… и ти се чудиш дали е спрял за почивка или чака следващата „поръчка“…

Мъжът е най-умното същество на Земята — само че понякога го ползва като GPS: говори най-правилното, ама винаги води точно в грешната посока.

Мъжът е особен вид хищник! Подхване ли “само една дребна” сделка, после свършва с риболовеца и цялата стръв изчезва.

Мъжът е уникално същество… За него всички чорапи са различни, а всички мебели в хола са “едно и също”. Само дето като кажеш “това е станало криво”, веднага открива, че отвертката му е съвсем друга.

Мъжът и младежът се различават по това, че на въпроса „Имаш ли си момиче?“ младежът винаги ще каже „Да“, а мъжът, като види, че въпросът не е шега, ще свали сватбената халка от пръста и ще поклати отрицателно глава… все едно тя му е дала разрешение да лъже.

Мъжът и телевизорът си имат по две глави — едната за гледане, другата за запомняне… ама само ако някой пусне ток!

Мъжът има три етапа в живота си:

Мъжът казва на приятел:
„Не разбирам жената в два периода — първо, докато се годи, и после, след като се омъжи…“
Приятелят: „И защо?“
Мъжът: „Преди сватбата ми обещава, че всичко ще е ‘като по ноти’… а след сватбата започва да свири на уредите, но вече без ноти!“

Мъжът казва: „Жена ми е като буря — идва с вятър и си тръгва с ключовете!“

Мъжът ми каза: „Не планирай толкова много напред.“
Е, ясно — нали още не ми е съпруг!

Мъжът може безкрайно да гледа три неща: мача, телефона и как намалява сметката. А после — накрая — да си купи седем!

Мъжът на 20 кара мотор, на 40 – кола, на 60 – електрическа количка. Няма как… с годините “превозното средство” все по-малко, ама и нервите му по-големи.

Мъжът не е гладен като свиня — просто е в процес на доброволно хранително рестартиране.
Мъжът не е тъп — мозъкът му е в режим „икономия на интелект“.
Мъжът не се разкарва — той прави алтернативни маршрути, за да не мисли за целта.
Мъжът не е нечестен — той страда от морална настройка на „само наполовина“.
Мъжът не е нисък — просто гравитацията му е настроена на „компакт“.
Мъжът не е мързелив — той е на енергоспестяващ режим „по-късно“.
Мъжът не е оплешивял — а е преминал към минималистична прическа без косми по поддръжката.
Мъжът не е пед*фил — просто предпочита връзките да са с повече „исторически контекст“.
Мъжът не е импотентен — той е репродуктивно временно недостъпен.
Мъжът не пърди и не се оригва — той е гастрономично изразителен с бонус-ефекти.
Мъжът не е темерут — той е словесно фокусиран в режим „кратко и гръмко“.
Мъжът не пада под масата от преливане — просто се е ориентирал погрешно по хоризонтала.
Жената не е стара — тя е хронологично разнообразена.
Жената не е дебела — тя е гравитационно оптимизирана към „повече маса, по-малко студ“.
Жената не е лоша готвачка — просто е микровълново съвместима: всичко става „набързо“.
Жената не е лесна — тя е внимателно хоризонтално селектирана.
Жената няма богат татко — има наследство на „полезни връзки“, които сама не обяснява.
Жената не е изрусена блондинка — просто е в процес на светлинна терапия с хиляда оттенъка.
Жената не се натрясква — тя е словесно разсеяна от собствените си мисли.
Жената не е лоша шофьорка — тя е автомобилно непредвидима, но с характер.
Жената не дебелее — тя метаболично „апгрейдва“ организма си към ниво „не ми питай“.
Жената не е фригидна — термостатът ѝ просто не е на твоите градуси.
Жената не е тъпа — тя е информационна кибритлийка: запалва се, но не за всичко.
Жената не страда от предменструален синдром — тя е временно „режим управленски конфликт“.
Тийнейджърската стая не е разхвърляна — просто пространството е преминало на „диверсифицирано складиране“.
Тийнейджърското домашно не липсва — отсъства от тетрадката, защото е избрало по-интересен маршрут.

Мъжът не казва, че жена му има излишни килограми — казва, че просто разполага с повече „възглавнички“ за прегръдки.

Мъжът никога не е толкова идеален, колкото го описва майка му, и никога не е толкова неспасяем, колкото го представя тъща му.
Оскар Уайлд

Мъжът от жена си я прави „шеф“, а жената от мъжа — послушно момченце: накрая се оказва, че и двамата са сменили ролите, но никой не е чел правилника!

Мъжът разбира, че жена му се е подстригала само в два случая — когато му е казала „само леко“, или когато е дошъл тайно в салона да провери дали са ѝ намалили още повече заплатата, отколкото е намалена косата!

Мъжът се държи с чорапите си като жената с цветята — първо задължително ги разглежда от всички страни, после започва да се прави, че „нищо му няма“, а накрая пак си ги вдъхва.

Мъжът се кълне, че най-много го е страх от провал — ама щом се провали веднъж, вече не го е страх от нищо!