Може и да не те посрещнат много добре по дрехите, важното е накрая да те изпратят с аплодисменти — от спалнята… докато още си обличаш горнището.

Може ли да ми обясните как се наглася фурната на 180 градуса? Щото аз я въртя, въртя… и накрая вратата пак си остава към стената. Явно тя си има собствено мнение за посоките!

Може ли да попитам онези, дето вечерят до 18:00? Абе, вие заспивате ли още в 18:05, или първо минавате на режим „автоматично лягане“?

Може ли разстоянието наистина да те раздели от приятелите ти… ако те кара да звъниш по-често, отколкото има свободно време?
Щом искаш да си с някого, когото обичаш, не си ли вече при него—през телефона?

Може ли такава работа? Чакам „Сам в къщи“, те ми пускат „Бесни сватове“! Сън не ме хваща… гледам как се карам, вместо да се наспя!

Може ли човек да изпитва чувство за хумор към жената?
Ами тя не е ли първата, която го изпитва — на най-неочаквания момент?

Може ли човекът, който си е загубил своя бял iPhone XS, да престане да звъни на новия ми телефон? Очевидно е, че „намерих се“, но за него—не.

Можеш безкрайно да гледаш три неща: как гори огън, как тече вода и как жената ти ровичка в чантата—винаги намира нещо, но никога не е това, което ти търсиш.

Можеш да натовариш 40 човека от едно село за един ден, но не можеш да изкараш селото от нито един от тях дори за цял живот!!!

Можеш да съсипеш човек, но не и да го надвиеш.

Мозъкът е много претенциозен орган — знае всичко, ама напразно. Затова стомахът ми е по-съвършен: поне честно крещи като е празен.

Мозъкът ми е като кебапче на Кен — 70% свинско, 30% телешко… и всичкото е подправено за принцеси…
само дето вместо „кралски вкус“, излиза „кралски проблем“!

Мозъкът на човек се състои от течност. В повечето случаи е спирачна — да може поне да забавя мислите. А при някои явно са го напълнили с вода и са забравили да пуснат филтъра… после търсят „разсъжденията“ из дъното.

Мозъкът се състои от 90% вода. Не стига, че за много хора явно мозъкът е “на режим паркинг”, а при някои хора направо е водомер — пломби няма и постоянно “тече” навсякъде, ама акълът го няма!

Моите съседи винаги слушат много хубава музика… независимо дали искат или не.
Аз им казвам: „Хайде, сложете си слушалки.“ Те: „Нямаме.“ Аз: „Е, тогава поне си сложете морал — да си знаете, че и ние сме хора!“

Мой съвет: не си пускайте съветите навън—само ще ви ги върнат обратно, този път с лихвите.

Молех се уикендът да продължи цели седем дни…
Е, явно Господ е чул „седем“ и ми каза: „Събота и петък няма да повтаряме!“

Молитва за всички, които са на диета:

Молих се на господ да ми прати добър съпруг.
Той ми прати… ама аз не съм поискала „добър“ — само „съпруг“.
Та така—получи ми се вярно по списъка, нищо че е с характер и без възглавница…

Моля ви, гледайте по-позитивно. Тая „ЛОКО СОФИЯ” можеше да е сгрешено с едно „А“… и тогава щеше да е по-лошо — „ЛОКО САФИЯ”.