Много мразя, когато през нощта стана да пия вода и изведнъж… някакъв комар реши, че водата ми е лична територия и го загреба направо в устата ми. После като се събудя напълно, се чудя дали съм ожаднял, или просто съм се записал на дегустация.

Много обичам да пътувам до работа. И обратно. Само тези шест-осем часа “между” работата и дома — дето ги броят като почивка — направо ме побъркват.

Много обичам да си връщам на вечно ремонтиращите съседи — не с мръсотии, а с “музикален” поздрав: пускам им под стената плейлист „Силата на тишината“.
Първия ден ремонтират тихо.
Втория ден — още по-тихо.
На третия… май май са спрели, защото най-накрая някой почна да вика: „Край! Тук вече живее уред за измерване на децибели!“

Много обичам лятото… но само в периода, когато е „лято в менюто“, не и в термометъра!

Много пари ти дават възможност да живееш в два свята наведнъж. Например—в лукс в чужбина и в “народната любов” от обявата, че си общодържавно издирван!

Много са ми странни, когато кажат: „Уморен съм до дънoто на душата“. Ми като си до дъното — слезни по-надолу, да не си клатиш така душата на въжето…

Много се ядосвам и вбесявам, когато не ми се връщат 5 000 лева за услуга, която струва 4 000… и накрая се оказва, че те не са ги загубили — просто са ги „таксували“ за отношението ми.

Много харесвам парите — на тях понякога има цели сюжети: щом ги видя, веднага разбирам какво не ми достига!

Много хора влизат в живота ти само за да го „ъпдейтнат“: снимат се с теб, качват сторито… и после те изтриват — да не им пада рейтингът на харесванията.

Много хора ми казват: “Слушай си сърцето!” — хубаво… само че то не казва нищо смислено: туп… туп… туп… и като го питам “Добре де, какво искаш?”, вместо отговор — пак туп.

Много хора се паникьосват, ами то ако падне една бомба — двама ще пострадат от удара.
А ако нещо стане — трима ще го преживеят, но после цял живот ще се чудят какво толкова ги е било страх.

Много често става така, че твоята “нова принцеса” се оказва нечия бивша “вещица”! И като я питаш какво е с магиите — тя вади бележка: “Спокойно, от днес вече само лекува… с любов!”

Много често сърцето и мозъкът не се понасят. Моите дори не си казват „здравей“ — единият бие, другият спорят кой е виновен.

Много често „Ох, извинете, забравих“ означава: „Ей, помни, няма да стане без говедото!“

Многодетна майка се похвали: „До пълната колекция ми липсва само един — Козирог…“
И всички я питат: „Ама какво има още, освен козите?“
Тя: „Е, само той е достатъчно издръжлив, за да носи куклите ми до последния… без да се разбира!“

Мнозина знаят, че кучето на Павлов при вида на лампа пускало слюнки, но малцина знаят какво правеше при вида на поялник — сядаше мирно, вдигаше лапа и “подаваше контакт”, сякаш иска да му измерят температурата.

Мнозина мъже си мечтаят жените им да са като филмови звезди от… нямото кино.
Защото тогава като кажат „Обичам те“ — поне никой няма да чуе колко още им е платено по сметката!

Мнозинството българи карат “на кораб”. В общи линии — където вятърът духне, там се мята въжето, но накрая пак всички са мокри.

Мобилният ти е като любим пуловер — обичаш го, ама щом отидеш на морето, веднага го мяташ в куфара… все едно телефонът ще ти излезе да плува!

Мога да обърна всичко… сарми, паника, тояга… От НИЩО мога да направя… работа, прическа, драма… Мога да изкарам пари, боклук и търпението ти… Изобщо… изключително комплексна жена съм!