Модата е създадена за хора, които нямат вкус — затова всеки сезон си сменят вкуса като дрехите.

Модата е това, което превръща нормалните хора в пълни идиоти на всички стари снимки.

Модерна мъдрост:

Модерната наука вече напълно опровергава дарвинизма.
Правилно — не всяка маймуна става човек… някои си остават маймуни, само че с по-добра графика и по-бърз интернет.

Модерни народни поговорки:
Денят се познава от чата…
Да би „разстояние“ работило, нямаше да има опашка…
Малък вирус, големи протоколи…
Приятел без маска се познава по миризмата…
Един слага ръкавица, друг слага кафе…
Евтиният гел за ръце, излиза солено…
Ако го боли, както го мързи—отдавна да го няма в статистиката…
Ако не се пазиш сам, и Господ не може да те пази…
Ако ще е карантина—да е с чатбот…
Ако гониш двама без документи—няма да хванеш нито един…
На маската ластиците са къси…
Ум царува, ум робува—на трети логин…
Край на извънредните мерки… започва извънредното мърморене…
Бели пари за черни дни—вече са в „абонаменти“…
Болен, здрав—все му е „неудобно“ да носи…
Крушата пада на две крачки от дървото… ама с акт за нарушение…
В него е маската, в него е и оправданието…
Око да види, ръка да не пипа—освен бутон „поръчай“…
Времето е калории—и пак ги изяждаш в чакане…
Всяка жаба да си знае гьола—и да не излиза на чуждо паркинг място…
Вържи хората, да ти е мирно видеосъбранието…
Вятър го носи откъде ли не—и пак е „не е от нас“…
Всяко чудо за имунитет—най-вече чудото „кой дойде без…“
Глас народен—да не излиза, а да пише…
Гарван гарвану—на два метра разстояние… и един поглед „ти си виновен“…
Гладна мечка—с маска да шие…
За всеки влак си има билет… и за мерки—също…
Казана дума—удължена проверка…
Който учи онлайн—той ще сполучи… ама с „няма връзка“…
Крушата да не пада—на по-малко от две крачки от дървото…
Луд умора няма—само да не излиза…
На гол тумбак—чувствителни глоби…
Петима Петко чакат—само в системата…
Градил Илия килия—да му е „оптимизиран“ графикът…
Пролет пукна—лятото пак е „времененно“…
Един път режи—два пъти ми ръцете… и три пъти не пипай телефона…
Бързата карантина—срам за щаба…
Храни куче—да те разхожда… но и да носи маската…
Юнак без маска не може—само герой без причина…
Я маската, я ръкавиците—да ти лъсне отчетът…
Залудо не работи, залудо стой—и пак ще ти поискат „обратно през портала“…

Модерните маратонки за тичане нарочно ги правят толкова шарени, че още като ги видиш, мозъкът ти започва да си внушава: „Ей сега ще ставаш герой…“ и накрая пак бягаш само да не закъснееш.

Моето детство не свършва — просто си го местя от детската площадка в сервиза… щото когато играя на люлка, з*дникът ми си иска смяна на въжета!

Моето лятно хоби на чист въздух е предимно пушенето. Толкова съм запален, че вместо да правя пауза за цигара, аз пуша паузите… и те свършват първи.

Моето момиче обича скъпоценните камъни, а аз — бижута втора употреба, та аз лежа петнайсет години в кутийка, а тя — само три, ама на ръката.

Моето „ще започна да отслабвам“ все повече прилича на предизборно обещание — всеки ден казвам, че от утре… и пак отлагаем с един „последен“ шоколад.

Моето „ще отслабна!“ все повече започва да прилича на предизборно обещание… само че вместо „следващите избори“ — „след понеделник“!

Може да греша като мъж — по принцип. Но щом вляза в спор като жена, тогава всичко е ясно: грешката е у противника!

Може да звучи странно, ама повечето си приятели намерих благодарение на лошите си навици, а враговете — благодарение на доброто ми държание. Очевидно никой не обича да му се смееш в момента, в който той прави добро впечатление.

Може да идва „умен“ от „ум“, но „мъдър“ изобщо не идва от това, което си мислите!

Може да имате дипломи колкото портала и печати колкото шапката ми, но това тук не ви върши работа — командвам аз.
Офицер пред взвода “висшисти”: “Днес ще ви науча на най-висшето образование: как се връзва ботушът!”

Може да караш BMW, може да караш и стар Голф, но щом Кауфланд пуснат картофите на 39 ст., няма как—пълниш багажника до горе, после си търсиш къде си прибрал смисъла.

Може да се разочароваш, ако не го постигнеш — но си сигурно “изгубен”, ако изобщо не се пробваш.

Може и да греша понякога като човек… но като жена винаги съм права! И ако не е така, значи някой друг е сбъркал сметката!

Може и да имате маркови дрехи, но само Емо Чолаков решава кои да облечете — другите са само за да им се възхищавате в магазина.

Може и да имате фалшиви приятели… ама враговете ви поне са последователни — никога не ви лъжат, просто всеки път ви мразят на ново.