Много е важно в една връзка и тримата да си имат доверие.
Жена казва: „Той ми каза всичко.“
Мъж казва: „Тя ми повярва.“
А третият (приятелят) казва: „Аз само слушам… ама и аз искам да знам кога ще ми върнете парите.“

Много е важно да не е “сюрприз”. Защото ако е сюрприз, някой винаги го е надул предварително:
едното дете пита “какво има вътре?”, другото вика “много важно!”, а накрая се оказва, че вътре има само… листче “Отворете с помощта на възрастен”.

Много е гадно да си отвориш чекмеджето на нощното шкафче — мислиш си „къде ми е нещо важно?“, а вътре… само лекарства. Явно мозъкът ми е решил, че съм най-добрият ми приятел — и се лекува сам.

Много е гадно, като някой те набеди, и после се окаже, че е прав… направо ти писва срама да си признаеш, че си виновен, а не просто “да ти повярват”.

Много е кофти, когато от пусти чакри — опреш се до термостата… и изведнъж вместо „енергия“ ти излиза сметка за ток.

Много е лошо да ядосаш човек, който е загубил слуха — хем ти тръгва с най-страшните псувни, хем ти казва: „Айде, извинявай, пак кажи, че не ти чух добре!“

Много е лошо, че в живота не всичко е така лесно, както да надебелееш — защото поне надебеляването става без „одобрение от шефа“!

Много е обидно да си дебел и гладен — все едно носиш зимно палто, но ти е забранено да си отваряш хладилника!

Много е тъпо, когато влезеш в бутик на „Dolce & Gabbana“ и те посрещне продавачката с усмивка:
„Заплатата ви е в чорапите!“ — и ти показва чифт, на който точно си пише колко получаваш… като за подарък.

Много е удобен този „мента“ в аптеката — появява се редовно между една и две сутринта, точно когато всички мислят, че са си изключили телефона…
и то само в места, където никой никога не си е поръчвал доставка!

Много жалко, че всички, които най-добре знаят как се управлява България, постоянно са заети — не в парламента, а в форумите. Там поне поне се вижда колко умело умеят да “пишат решения”, вместо да ги прилагат.

Много жени искат да се омъжат само по любов… обаче после любовта свършва, а започва статистиката.

Много интересно — като ме питат непознати в лични какво правя, аз им казвам: „Бродирам“, и те веднага ме блокират. Явно не търсят събеседник, а конец за зъби!

Много ме дразни бръмченето на мухите! Дошли са да обикалят… Ми обикаляй и си ходи, ве! Аз ще ям, не ти!

Много ми се ще да стана светец, ама понеже ми се плаче, дяволите ми дават работа — викам: „Само за награда!“

Много ми се яде домат — отвън да е домат, а вътре да е домат… и като го отворя да си кажа: „Ей, супер — пак си е домат!“

Много ми харесва да ме целуват на различни места — в Париж, в Рим, в Лондон…
И като се прибера вкъщи, най-накрая някой ми казва: „Спокойно… това е последното място — вече си там!“

Много ми харесва принципът на асансьора! Той никога не се съобразява с етажа, който ти се е падал—важното е да те качи точно когато ти вече си слязъл!

Много мразя, когато бутам някого да си вземе хапка… и накрая се окаже, че аз съм си я взел от нейде!

Много мразя, когато пея — всеки път изпълнителят решава да „допее“ там, където аз вече съм забравил текста!