Като бях млад, стигах до акт 5… акт 6… ама тия, дето все повтарят “до акт 16”, какво си мислят, че съм телемясто за тоалетна хартия?!

Като бях по-възрастен, често си играех с машини на времето.
Ама само докато не се разболях — тогава времето реши да си играе с мен… и ме върна обратно в деня, в който още не знаех какво е „мамка му, температура“.

Като веганите се влюбят, нямат пеперуди в стомаха—имат салата в главата! Зелен лук, маруля и едно „айде, давай, поне да е прясно!“

Като видиш гримирана сега и да тръгва към „Фантастико“, значи не е за покупки — търси публика.

Като видя жена с опашка тип „прибрах я набързо“, веднага разбирам — косата не е била за миене, а за спасение от времето.

Като видя човек с много як телефон, все ми се връща детството: този с най-шареният смартфон винаги беше този, дето най-много се бъркаше в часовника… и закъсняваше за всичко!

Като видя, че някой ме е изтрил от приятели и си викам:
„Брей, на тоя май му е дошло време за ъпдейт… ама направо ми инсталира блокиране!“

Като видях цената на “хапчето за отслабване”, веждите ми се вдигнаха така, че си купих колкото да си направя селфи — и веднага отслабнах от шока.

Като влезеш на чалга парти и видиш как всеки твърди, че “има чувство за ритъм”, разбираш, че филмът “Планетата на маймуните” явно не е измислица—просто са сменили маймуните с купонджии.

Като вляза във входа и видя съседа да се мотае пред асансьора, приближавам се, натискам копчето и му казвам:
„Няма страшно, аз си върша работата — ти само си чакай.“

Като гледам времето навън, вече не знам какво да правя — да боядисвам яйца или да слагам коледни лампички… явно пролетта е решила да работи на две смени!

Като гледам някои момичета, все едно са ги слагали на договор с Адидас — с кецове, емблема и лъскава визия, дето не се пере с обикновен прах за пране!

Като гледам някои мъже, съм убедена, че на дезодоранта им трябва да пише: „Не стига ли ароматът, бе?“

Като гледам някои мъже, съм убедена, че на ризата вместо размер трябва да пише:
„Не пускай мустаци!“

Като говорите за съдба, поне гледайте си картата! Погледнете си дланта — ако виждате линии, значи имате бъдеще. Ако виждате точки… значи някой друг вече ви е написал сметката.

Като говориш с жена, не трябва да забравяш, че:

Като дете се кефех, като ме водеха на цирк, без да знам, че един ден ще ми писне и от клоуните, и от въжетата — чак да започна да се нервя и като ме карат да се смея на команда.

Като дете си мислех: „Като порасна, ще е супер — най-накрая аз ще командвам.“
Е, пораснах. И се оказа, че вече всички останали командват мен… а аз само подписвам, че съм съгласен.

Като добър и опитен ветеринар, съм готов да изслушам всяко говедо… ама първо да ми обясни защо звучи толкова „мъ-уу-у-зикално“, като му меря температурата!

Като затвориш вратата на щастието, то не е изгубено — просто се премества. Само че докато гледаш затворената, все едно гледаш в бъдещето: виждаш го, но не минава през теб!