Както казва един мой познат декан: всички жени остаряват, но първокурсничките — само в нашите очи. После си поемат тежестта на учебната програма и всичко си идва по график!

Както казва един човек за бизнеса с телефонните оператори:

Както казваше баба ми: ако още малко се правиш на търпелив, ще ти стане навик… и ще си свикнеш да се осереш!

Както си вървя... ще взема да помоля баба да ми оплете бански за лятото.
Тя вика: „Сине, бански не се плете… то се износва!“
А аз: „Така ли? Тогава пледи две — едната за плуване, другата за гледане… да си има за всеки случай!“

Кактусът абсорбирал цялата негативна енергия — и то най-вече когато някой реши да се “разправи” с него и седне… после само казва: “Аз не съм виновен, тя ме енергизира!”

Какъв е смисълът от парфюмно бельо CALVIN KLEIN, когато “ароматът” ти е от BURGER KING?

Какъв смисъл има да се жениш за нея, ако може да си й „последователно“ гадже — уикенд след уикенд, без бюлетини от свекърва и без дългосрочни договори за ремонт?

Какъв съм аз? Представете си: кротък, усмихнат, дисциплиниран, момче без „лоши навици“ — звучи ли ви като приказка?… Представихте ли? Е, това не съм аз!

Кама Сутра е била просто учебник по самозащита.
Само че един ден някой простак започнал да добавя „указания“ със стрелки и надписи… и борбата вече не била срещу човек, а срещу смущението.

Кандидатстуденски бисери:

Канибалите също вярват в съдбата. Само че според тях хората са създадени… един за друг — така, да си признаят кой за кого е “най-апетитният”.

Канят ли те на вечеря — плюй си на кърпата.
Канят ли те на работа — плюй си на обувките.
И в двата случая: да знаят, че идваш с добро настроение… само че леко “лекувано” с късмет.

Карам аз в 3D — дом, диван и дистанционното… ама само аз ги виждам, защото съседите ме гледат през очилата си и мислят, че съм телевизор.

Карам си колата и на светофара гледам — в съседната кола човекът се бръсне зад волана! Стори ми се, че все едно съм на пистата за бръснене, не на кръстовище. Светва зелено, тръгвам, а той все още: „Минута още…“ и бръсне като нищо! Направо си помислих, че ако има Пътна помощ, тя ще идва с пяна и самобръсначка!

Карат се двама старци:

Картофите и ориза в нашия дом били “твърде калорични”, та не ги давали на детето. А на мен ми наляха Кока-кола със захар, уж да “я подкарат” да пуска пръсти… Само че аз поумнях — от тогава си знам, че едно е за режима, друго е за експериментите.

Кастинг за балет „Магаданс“:

Категорично невярно е, че конзолните игри не са полезни. Ето, научих се да мериам точно позиции от ранните шутъри и сега безпогрешно си слагам бурканите в шкафа — един погрешен ъгъл и всичко става “game over”, но поне е с ред!

Като бях дете, баба все ми викаше: Яж, дете, яж — иначе няма да те вземат на работа…
И аз я послушах…
Ама сега като пораснах — оказа се, че ме взеха… в армиите на сладкарите.

Като бях малък, никак не вярвах, че някой ден ще стана умен, красив и богат мъж. Пък и всички ми казваха: „Спокойно, ти ще пораснеш…“ Е, оказа се, че са били прави — просто всичко ми дойде чак на стари години!