Като се замисля, ако не се храня, заплатата ми е просто… невероятна!

Като се замисля, ние сме виновни – нали чух, че Норвежците си правят деликатес от развалена риба, Французите ядат жаби, а Китайците вървят на хлебарки… Само че тогава защо ни учат нас как се живее “правилно”?

Като се знам къв инжинер съм, ме е страх да отида на лекар… ако ме пипне и каже „само ще измеря“, направо ще си помисля, че търси дефект в системата.

Като се роди дете, в дома започва магия: изчезват редът, парите, почивката… и пристига ЩАСТИЕТО!
Само че вече не е в магазините — а в най-шумния ъгъл, където се намира само то.

Като се съберат няколко селски пръчки на едно място, няма изгубени надежди—само купчина… здрави грижи.

Като си бодър и умен — тъпите все те закачат.
Като си недоспал и тъп — и умните ти връзват номера.
А като не си се наспал… те дразнят всички — включително и котката!

Като си лесен, всички те вдигат наготово — и никой не се напряга да те сваля.

Като си спомня, че като дете ме караха да ям „за здраве“!
Сега разбирам: не беше за здраве — беше за да има кой да готви!

Като сме в карантина вкъщи със съпругата, вече ще го водят в трудовата книжка — за стаж към пенсията.
Само че в края на периода ще поискат и извънреден труд за „участието в оправянето на кухнята“.

Като срещна жена с дълбоко избръснати крака, първият ми въпрос, който ми идва наум, е дали й идва „месечният“ на дъното на календара… или просто е сменила религията на гладеното!

Като станеш сутрин и всичко ти потръгне на обратно, не се ядосвай — легни пак. Някои дни не са за изправяне, а за презареждане…

Като съвсем малка мислех, че името ми е „Фъгала Рацетефдигнати“, защото мама все ми казваше: „Ставай, че вече ти е време!“ и аз си мислех, че това е официалното ми цялостно име.

Като цяло жените са или красиви, или умни. Е, разбира се, има изключения — например онези, които са и двете… и просто за да те объркат, те са и двете наведнъж.

Като чуя изискването “да е романтичен, ама не прекалено”, си представям как ми носи в ръцете цял роман като буква по буква… и отгоре слагa бутилка и казва: “Айде, дръж — ма не се разплаквай, че ще ти изсъхне.”

Като чуя „четирийсет и две“, първото нещо, за което се сещам, е: „колко ли е половината от това?!“

Като чуя, че някой актьор е “на сухо” и не може да си намери роля, ми идва да му кажа: “Хайде сега — отивай да се… ама не, стига толкова, спри да се правиш на интересен, да му се невиди! Знаеш ли колко много други са готови да играят същата физиономия и утре пак?”

Като ще отварят МОЛ-овете, от правителството да дадат и по 500 лева на всяка баба! Че като тръгне народът „да види какво има“, моловете сами си се пълнят — нали така се откриват най-бързо, на чужд гръб.

Кафето е вредно за здравето, захарта е вредна за здравето, доматите са вредни за здравето. Не се притеснявайте обаче — всичко е вредно за здравето… но поне е поне вкусно!

Кашата в главата е храна за бръмбарите—като не им харесва, да си намерят друга „кафева ферма“!

Кварталната кифла помисли, че е прекалила със солариума, когато минуващите скинари започнаха да я гледат мрачно, сякаш всеки момент ще я „осъдят“ за прекалена тенкост.