Като кажа, че не пуша, всички ми предлагат цигари „само една“. Като кажа, че не ям сладко, ми носят торта. А като кажа, че нямам пари… никой не казва: „Спокойно, ще ти платя!“

Като кажат „Примата на поп фолка“, все едно чакат някой да го изговори на висок глас, с правилното ударение…
А после се чудят защо накрая всички разбират само „поп“ и никой не слуша „примата“!

Като кажат „не гледай красотата… гледай характера“ — с моя характер май направо няма шанс никой да ме поиска!

Като кажеш: „Кебапчето е само едно хапване.“ И после го изядеш на бюрото в офиса… кого заблуждаваш? Лъжеш единствено стомаха си.

Като карате по-бавно на ролерите, имате по-голям шанс да ви забележат готините мацки… защото така по-често се пързаляте точно пред тях.

Като малка исках да стана балерина, а сега… искам само да стане петък!

Като малка си мечтаех, че като мина петдесетте, ще имам прекрасна кола, хубав дом и работа с висока заплата.
Сбъдна се, да — само дето „работа с висока заплата“ се оказа… височината на вноските.

Като малък забелязах, че рано или късно пръстите на краката ми започват да си “правят път” през чорапите. Така че спрях да обувам чорапи… и сега пръстите ми най-накрая си имат достатъчно пространство.

Като ме питат какво искам за Коледа, искам да отговоря честно… само че няма как — всичко ми е на изчерпване. Шоколадът свършва, парфюмът свършва, спиралата свършва… а най-лошото е, че свършва и вярата в хората. Остава само надеждата, че този път някой ще ми подари нещо, което не се изхабява… като търпението ми.

Като ме чуят как пея в банята, се чудя защо още не съм станала суперзвезда—басът ми е супер, реверберацията е безплатна, а всеки път има и ръкопляскания… от душа!

Като минеш 30-те, раздялата вече не боли толкова — махмурлукът е онова, което те отписва завинаги!

Като млякото съм — без мен не става за кафе, а с мен става за всички… ама не и за моята диета.

Като му кажа на мъжа ми „Никога няма да се разделим“, той първо започва да се смее… а после тихичко си избърсва очите. Толкова е сантиментален — чак се страхувам да не му стана навик.

Като не ми е майсторлъкът, ще си призная: пръстът не пада по-далеч от струга — просто поема по-дълго пътешествие, за да стигне до масата и да каже „Аз съм следващият детайл!“

Като няма как да живеем вечно, поне да не живеем като че ли ще умрем съвсем скоро — изяжте тортата, пийте с приятели и си купете нещо излишно… за всеки случай!

Като остарееш, ще съжаляваш само за едно — за нещата, които не си направил навремето.
Така че не губи време…
…а направи още днес всичко, което после ще съжаляваш, че не си направил по-рано!

Като отворят кръчмите и баровете, всички мислят да ходят с чували и преспиване. Аматьори. Аз ще ида с адресна регистрация — една нощ, една бройка… и всичко е по списък.

Като разбрали за плана да преместят 20 хиляди бежанци от Германия в България, много от тях веднага си казали:
„Ясно… в България поне да не ни пращат на другия край — пак в Сирия, Ирак, Афганистан и Либия!“

Като риба ще вземе куката и жена кога ще ти каже „давай“ — никой не знае. Затова:
само постоянство и много мерак. И като почнеш — не спирай!

Като се държа с прости хора… ставам прост.
Като се събера с умни хора… бягам на бързо.