Вицове за Иванчо

Иванчо

В колата малката Мария казва на баща си:

Тате, мама кара по-добре от теб!

Сериозно?! – усмихнал се бащата…

Ами ти сам каза, че двигателят не може да издържи, ако се кара на включена ръчна спирачка и пет метра… а мама на включена ръчна успя да стигне до магазина — цели двайсет минути!

Иванчо

В края на часа по български език учителката пита:

Деца, можете ли да съставите изречение, в което всички думи да започват с буквичката „К“?

Става Марчето и казва:

Костадин кара колело.

Браво, доволна съм! — усмихва се учителката.

И идва редът на Иванчо. Става, замисля се, па тръгва да реди като влак:

Кривият, кльощав кантонер Кольо Кукумов качулва качулка… качва се като катинар на калдъръмния късмет… касапски кюфтета клокочат в кофа край кооперативния кокошарник. Кокошките крякат, кюфте-кюфте, като клавиши! Кака Кунка киха: „Клати Кольо, клати, както кон кльопа кран, както кварталният къркач кърти камъни, както кметът клати кантаря!“

Какъв кеф, какъв кър! — възкликва учителката.

Иванчо

В междучасието, деца спорят кое е най-бързото нещо?
Драганчо:

Най-бързото нещо е дъхът—просто вдишваш, и готово, свършило е.

Петканчо:

Не, най-бързото е съобщението—натискаш телефона и то веднага стига.

Тогава се обадил Иванчо:

Аз вчера се чувствам като съобщение… Една настинка ме напъна—нито да говоря можах, нито да пиша, само кихах като сигнал.

Иванчо

В начално училище идва инспектор и сяда до Иванчо. Младата учителка пише изречение на дъската и пита:

Деца, кажете кой е сказуемото в изречението?

Накрая на изречението изпуска тебешира, вдига го и се обръща:

Кой ще отговори?

Иванчо вдига ръка като лампа.

Кажи, Иванчо.

Сказуемото е… “задник”!

Марш навън! След часовете при директора!

Иванчо прибира нещата и мърмори на инспектора:

Чичко, а ти като не знаеш въпроса — по-добре не давай квалификация…

Иванчо

В началото на учебната година учителката задала домашно: да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо го написал набързо:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден се забавлявахме.“
Учителката прочела съчинението и се възмутила:

Иванчо, как може така? Никаква природа! Никакво романтично!

Иванчо преработил:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден се забавлявахме. Навън слънцето грееше, а птичките пееха.“
Учителката пак недоволна:

Добре… но къде е трудът? Нали все пак има и работа!

Иванчо написал нов вариант:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден се забавлявахме. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама мъже копаеха канал.“
Учителката го прочела и въздъхнала:

Хм… липсва червената партийна нишка. Поне за Партията — нашата майка родна!

Иванчо, без да се бави:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден се забавлявахме. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал.“
Учителката прочела, замислила се и накрая рекла:

Та… любов, природа, труд, червено всичко има… но къде е бъдещето, къде е утрешният ден?

Иванчо пак написал:
„Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден се забавлявахме. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли лопатата и каза:

Е, стига за днес — утре пак!“

Иванчо

В последно време изобщо не чувам вицове за Иванчо в училище. Май най-накрая е свършил и той — или стана ученик на модел “успял преди изпита”, или вече е шеф: защото от каквото и да му кажеш, все отговаря с “докато не одобря бюджета, няма смях”.

Иванчо

В последно време, все по-рядко чувам вицове за Иванчо в училище. Май вече не си спомня къде му е тефтерът… направо го е завършил!

Иванчо

В първи клас карат децата да опишат най-скъпото нещо, което имат.
Петьо става и казва за телефона на баща си.
Мими разказва за златния пръстен на баба си.
Иванчо става и трескаво вика:

*Първи сняг!*

Учителката, слиса-на:

Иванчо, какво говориш? Знаеш ли какво означава… „първи сняг“?

Иванчо кимва сериозно:

Не знам точно, но много ми е ценно! Миналата година като падна за пръв път, училището го затвориха, баща ми смени всички гуми, комшията размаха метлата, а баба каза: „Вече на никого не му се спортува!“

Иванчо

В първия учебен ден учителката казва на децата:

Тези от вас, които имат шестици, ще отидат в рая. С петици — в живота ще ви е по-лесно. А с двойки и тройки — в ада.

Иванчо вдига ръка от последния чин:

Госпожо, ами ако си нямам оценките… може ли направо да ме пуснете да изляза от училище, без да минавам през ада?

Иванчо

В училище децата пишат съчинение на тема: „Какво бих си поискал от Дядо Коледа?“
Иванчо:

Скъпи Дядо Коледа! Моля те, донеси ми спирачки за домашните — да не ми казват повече „само още една задача“!

Иванчо

В училище по време на час Иванчо обичал да рисува по чиновете насекоми — мухи, хлебарки, бръмбари. Толкова му се получавало, че учителката почвала да ги „проверява“ с ръка — махала, пляскала, размахвала… и все го удряла по пътя си. Накрая си изкълчила пръста.
Директорът викнал бащата на Иванчо в училище и казал:

Синът ви рисува по чиновете насекоми и една от учителките си нарани ръката…

Бащата въздъхнал, вдигнал рамене и промърморил:

Това не е нищо… Иванчо рисува у нас в банята — голи жени по плочките — та аз, като отворя шкафчето, си удрям главата да ги видя… и после си счупих каквото трябва да го е*а!

Иванчо

В училище раздават бележниците с оценките за годината. Петьо се прибира вкъщи, поглежда баща си в очите и казва:

Важното е, че всички сме здрави, нали, тате… а оценките ще ги оправим някой ден!

Иванчо

В училище учителката задава въпрос:

Деца, ако едно безумно силно земетресение удари една напълно стабилна къща, какво ще стане?

Иванчо вдига ръка:

Ще поскъпне бирата.

Учителката:

Как така? Къде ти е логиката?

Иванчо:

Не знам къде е логиката… ама татко казва, че в тази държава каквото и да се случи — земетресение, наводнение или пак някой да се прави на управител — накрая винаги единственото, което се чува ясно, е че бирата поскъпва.

Иванчо

В училище учителката казва:

А сега, деца, ще изучаваме буквата „ж“.

Петърчо вдига ръка:

Аз да кажа, аз да кажа!

Млъквай, Петърчо. Ти още за буквата „р“ не си довел баща си в училище.

Иванчо

В училище учителката казва:

Деца, измислете ми изречение, в което да има думата „училище“.

Петя става и казва:

Един ученик влезе в училище.

Учителката:

Добре, Петенце. Сега ти, Георги.

Георги:

Един ученик излезе от училище.

Учителката:

Хм… има нещо сбъркано. Поправи го!

Георги:

Не мога, госпожо… такава грешка е за цял живот!

Иванчо

В училище учителката пита:

Деца, ако една вселопоглъщаща бомба се удари в една неразрушима стена, какво ще стане?

Иванчо вдига ръка:

Ще поскъпне ракията.

Учителката:

Ауу, Иванчо, къде е логиката?!

Иванчо:

Не знам къде е логиката… но татко казва, че в тази държава каквото и да се случи—стени, бомби, световни катастрофи—крайният ефект е все същият: ракията става по-скъпа.

Иванчо

В училище учителката помолила децата да й кажат по едно изречение, да римува.
Марийка:

Видях самолет и си отрязах плитките!

Иванчо:

Отидох на пазар и си намокрих чорапките!

Иванчо, не се римува! — викнала учителката.

Римува, госпожо… само че чорапките не стигнаха дотам, за да се чуе римата!

Иванчо

В училище учителката попитала класа:

Деца, какво работят вашите родители?

Петя казала:

Баща ми е таксиметров шофьор.

Гошко:

Майка ми е лекар.

Иванчо се обадил:

А моят татко… в клуба работи — диджей е.

Учителката пребледняла и още същата вечер отишла да провери при Иванчо.
Вратата се отворила и тя видяла дребен, плешив човек с дебели очила. По целия апартамент — кабели, рутери, кутийки с надписи, платки по масата, вентилатори бръмчат като в концертна зала.

Господине… Иванчо каза, че сте диджей в клуб. Така ли е? — едва изрекла учителката.

Таткото се усмихнал:

Диджей? Е, да, така му казвам. Но Вие мислите ли, че първокласник ще разбере, че татко му свири не музика, а сигнал — по честоти и протоколи, настройва ритъма на мрежата на микрониво… и после чак “пуска” интернет?

Иванчо

В училище учителката:

Деца, от какво се правят кюфтетата?

Всички мълчат.

Миро, ти знаеш, нали? Твоят баща има месарница.

Знам, госпожо… ама тате каза, че ако кажа в клас, ще ме „обработи“ лично…

Иванчо

В училище учителят обяснява на децата как трябва да си лягат навреме, да не си играят до късно, и започва да ги разпитва:

Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане?

Лягам навреме, господине!

Браво. А ти, Марийке?

Лягам навреме, господине!

А ти, Иванчо?

Аз… гледам телевизия до късно и си играя!

Какво?! А родителите ти какво правят?

Е, господин учител… този въпрос не е подходящ за втори клас.