Бабата на Марийка разговаря на висок тон с бабата на Иванчо:
Ама, моля ти се, бе, дръж го тоя твоя внук под контрол!
Какво е станало, стара приятелко?
Нищо тревожно, ама минах преди малко край магазина и гледам: в тъмното у къшето мойто Мими на колене, а твоят Иванчо я гледа виновно… и изобщо не ми хареса какво точно „проверява“.
Какво проверява?
Писка пак да я мушка… ама поне в нослето! Хубаво, че не го мушна в устата, че тогава щях да го видя чак след училище!
Иванчо
Баща поучава Иванчо:
Запомни! Умният човек винаги проверява всичко! Само глупакът вярва безусловно!
Така ли?
Абсолютно!!!!!
Иванчо
Бащата гледа тетрадката на Петърчо:
Виж си само оценките! Само двойки — нито една тройка, нито една четворка, петица или шестица!
Тате… нали ни е математиката в средата?
Иванчо
Бащата казал на сина си:
Иванчо, ето ти издръжката. Като се приберат парите, кажи на майка ти, че това е последната вноска и да видиш какви ще ѝ станат очите.
Майката взела парите, усмихнала се и казала:
Отивaй при баща си, благодари му и му кажи, че ти вече не си от него… а си от чичо Гошо. И погледни какви ще станат очите му.
Иванчо
Бащата на Иванчо го пита:
Сине, как мина учебната година?
Точно както викаха — супер тате! Удължиха ми “договора” за 5 клас с още една година, само че вместо “работа” си е с домашни!
Иванчо
Бащата на Иванчо го пита:
Какво правихте днес по математика?
Търсихме “х”!
Стига бе! Когато аз бях в училище, пак търсихме “х”! Още никой ли не го е намерил… или просто още не сте стигнали до последния ред?
Иванчо
Бащата на Иванчо казва:
Дай да ти видя тетрадката.
Не мога. Дадох я на Митко — искаше да си плати домашното… като първо изплаши учителката.
Иванчо
Бащата на Иванчо му казал:
Сине, имаш си и по-малко братче.
Ами щом е по-малко… кажете го и на мама, да го направи по-силно.
Иванчо
Бащата на Иванчо на среща с класната му.
Госпожо, ужасно съм притеснен за детето… Бележките — под всякаква критика. Като характер е кротък, ама освен това… пуши, пие и— от достоверен източник — има и други “интереси”.
Таткото решил да го “вразуми” с педагогическа беседа. Викнал шофьора, прекирал го в офиса и го настанил пред себе си. Седят. Таткото го гледа строго:
Иванчо, казаха ми, че пушиш. Какво пушиш?
“Давидофф”, тате. С тези джобни пари… друго какво да купя?
Таткото се усмихнал, извадил кутия пури и казал:
Тогава… запали, да видим какво е “Давидофф”.
Иванчо пафка, замълчава, после въздъхва:
Фантазия, тате! Това вече е друго ниво…
Добре де, казаха ми, че и пиеш. Кво смучкаш?
Тате, с твоите стотинки… “Джони Уокър” няма как да не се чуе!
Таткото налял хубаво уиски, сложил му чашка и:
Наздраве.
Иванчо се размечтал:
Фантазия, тате! Като пиеш така… и оценките ще паднат по-тихо!
А за онова последното… чистачката. Казаха ми, че ходиш при нея.
Иванчо се надигнал с важен тон:
Ама тате… с тези джобни пари какво да правя? Да не ходя по стипендии?
Таткото извикал секретарката:
Вземи го и го остави да си поиграят. Аз ще се оправя с “наказанието” след малко.
След десет минути Иванчо се върнал, целият сияещ:
Супер, тате! В стаята за почивка имаше най-яките хора. Сега, ако се похваля… никой няма да ми повярва.
Таткото го прегърнал и казал:
Запомни, Иванчо… За да пушиш такива пури, да пиеш такива питиета и да се “вдъхновяваш” от такива хора… не се иска смелост — иска се само… училище!
Иванчо
Бащата на Иванчо отишъл на родителска среща. Учителката по математика се оплакала, че синът му постоянно „се губи“ по час. Накрая таткото въздъхнал и рекъл:
Нищо не мога да направя, госпожо! Иванчо си е такъв — от една сметка започва, а накрая все няма нищо!
Учителката по математика веднага го прекъснала:
Как така „няма нищо“? При правилно смятане резултатът винаги излиза!
Иванчо
Бащата на Иванчо чете вестник за рекордния трансфер на Бербатов. Отива при Иванчо, дето си пише домашните, и го плесва зад врата с:
Я излизай да играеш футбол, бе малък капак такъв!
Иванчо
Бащата на Иванчо чете как някакъв “голям талант” взел най-много голове за ден и го обсъждат по телевизията. Отива при Иванчо, който си пишел домашните, и го удря зад врата:
Я излизай да играеш бе, футболист такъв! Аз за трансфер ще чета, не за домашни…
Иванчо
Бащата на Иванчо:
Кога ще си научиш уроците?
След като се върна от разходката.
Но тогава ще е късно!
Няма късно — тъкмо когато се върна, започвам да си ги връщам!
Иванчо
Бащата на Митко:
Вчера намерих на улицата 100 хиляди и ги занесох в полицията. А ти, какво би направил на мое място?
Същото като теб… щях да ги намеря и после да лъжа, че съм ги занесъл.
Иванчо
Бащата на малкия Иванчо се прибира внезапно от командировка. Жена му лежи в леглото — завивката до носа, лицето й пребледняло, трепери.
Кво става, жено?
Ох, много ми е зле! Сърцето ми ще изхвръкне, главата ми бучи, а и ушите ми направо пищят… Иди, моля те, в аптеката и вземи нещо успокоително!
Тръгнал да излиза, но погледнал към детската. Иванчо лежи в креватчето и шепне заговорнически:
Тате… в шкафа е чичо Гошо…
Бащата се върнал в спалнята, отворил шкафа — и вътре, между дрехите, стои чичо Гошо.
Гоше — казва онемял бащата, — жена ми умира, а ти играеш ли си на криеница с Иванчо?!
Иванчо
Бащата пита Иванчо:
Иванчо, защо компютърът не работи?
Не съм специалист, татко, но първо мисля, че трябва да натиснеш бутона “Включи”… че той май е останал на “Изключи”.
Иванчо
Бащата пита малкия Иванчо дали знае за чудеса и приказки.
Не искам и да знам! — отвръща Иванчо.
Но защо?
Ами тате… като бях на шест, ми казаха, че птичките носят късмет. Оказа се, че носят само гадости.
Като бях на седем, ми казаха, че истинската любов побеждавала всичко. Оказа се, че побеждава… само списъка с правила за вечеря. И ако сега ми кажеш, че възрастните си нямат тайни, то тогава няма да ми остане нищо, в което да вярвам!
Иванчо
Бащата се прибира от работа и казва на сина си:
Иванчо, дай да ти видя бележника!
Иванчо:
Няма как, татко. Дадох го на Митко — да уплаши моите родители.
Иванчо
Бащата, сърдито:
Иванчо! Обясни ми, защо по всички предмети си с тройки, а само по история имаш двойки?!
Иванчо:
За история още не са ме питали… те първо проверяват колко знам, после решават колко да ми намалят.
Иванчо
Бащата:
Иванчо, вече си голямо момче. Какъв искаш да станеш, като пораснеш?
Шофьор на камион!
? Само това ли?
Не! И искам да съм и пилот, и майстор на мотори, и да готвя пица в движение!