В час по биология учителката обяснява на децата колко са важни витамините и че трябва да се ядат повече плодове и зеленчуци. На дъската нарисувала една ябълка и попитала Иванчо:
Иванчо, какво е това?
Ами… това е… глупост!
Марш, изчезвай! Мама ти да не се вдига да те учи на такива работи! Утре с родителите в училище! Деца, кажете ми вие — какво е това?
Ем, госпожо… Иванчо каза, че е глупост…
Учителката пребледняла:
Как може да сте толкова „развратни“ в главите! Ще извикам директора!
Директорът дошъл и започнал да чете урок:
Как може! Това е недопустимо поведение! Само сметки на глупости… И сега, кой нарисува ябълката на дъската?
Иванчо
В час по български децата изброяват думи от азбуката. Стигнали до “О”. Учителката гледа — само Иванчо вдигнал ръка, и то направо притеснено.
Иване, каква дума за “О” имаш? — пита тя.
“Оженена”, госпожо… — казал той.
А ще обясниш ли? — настояла учителката, смутена.
Ако видите на улицата две жени, и едната си държи халката и я върти, а другата я няма… как ще разберете коя е омъжена?
Учителката замръзнала и само тихо:
…Омъжена е тази, която носи халката…
Не, госпожо — казал Иванчо. — По халката на ръката й. А това, което си мислите вие, е… подсъзнание.
Иванчо
В час по български език учителката вдигнала Иванчо на дъската:
Иване, кажи ми три гласни букви.
А, Е и О.
Как не те е срам, невежа такава! Знаех си, че от тази глава друго няма да излезе, ако не ми кажеш още три гласни букви, ти пиша 2-ка за годината!
У, Ъ и И.
Иванчо
В час по български език, госпожата пита Иванчо:
Иванчо, кой е най-възрастният член на вашето семейство?
Иванчо:
Госпожо… дедовия!
Как така „дедовия“?
Ами той винаги е най-„стар“ — щом каже нещо, и книжката в тетрадката трябва да се преписва от него!
Иванчо
В час по български получават домашна — ода за любовта. На другия ден Иванчо чете домашното:
Той почука, тя отвори и зад спуснатите щори в миг настъпи любовта!
Учителката го погледнала строго:
Браво… но трябва да има и малко революционен дух!
На следващия ден Иванчо рецитира пак:
Той почука, тя отвори и зад спуснатите щори в миг настъпи любовта, а навън другарите с кирки копаят!
Много добре, Иванчо! Още малко партийна линия!
На третия ден:
Той почука, тя отвори и зад спуснатите щори в миг настъпи любовта, навън работници в червени потници копаят!
Отлично! А сега — и с вяра в светлото утре! Да ти вярвам ли… или да ти пиша шестица за срока и годината?
На следващия час Иванчо не рецитира, а скочи на крака:
Той почука, тя отвори и зад спуснатите щори в миг настъпи любовта, навън работници в червени потници копаят… и в миг единият захвърли кирката и вика: „Е*ал съм му майката и утре е ден!“
Иванчо
В час по български учителката ги кара да съставят изречение, започващо с буква **К**. Става първо едно момиченце и казва:
**Краставицата** е зелена.
Става Марийка:
**Киселото зеле** е вкусно!
Става Иванчо, ухилен до уши, и декламира:
**Кака Краси**, кварталната котка, кани **Кирчо** на кино „**Култура**“.
И какъв ли е Кирчо-Кирчовски котешки **к“м*ни“…** Учителката пребледнява и го праща веднага при директора. След десетина минути Иванчо се връща, а съучениците му веднага:
Как мина? Какво ти каза директорът?
Иванчо свива рамене:
Попита ме защо съм така… А аз му разказах. Само че той ме прекъсна и каза:
„Хубаво, ама остави ги тия истории… дай сега **телефонния номер** на кака Краси!“
Иванчо
В час по български:
Иванчо, защо казваме „майчин език“?
Защото като стане въпрос за граматика, бащата само мълчи — майка ми обяснява всичко!
Иванчо
В час по граматика:
Хей, Иване, кажи една гласна!
Марийка!
Иванчо
В час по история учителката пита Иванчо:
Абе Иванчо, какво са правили прабългарите като са стигнали до морето…
Иванчо се замислил и казал:
Ами кво… сигурно са си сушили чорапите! Нали морето е влажно, бе…
Иванчо
В час по история учителката разказва за падането на Рим. Свършва урока и пита учениците:
Какво става след като римляните губят битката?
Иванчо:
Една група се обръща към стената… и си ляга, щото вече “римското време” свърши.
Иванчо
В час по литература учителката изпитва Иванчо за съчинението за зимата. Иванчо става пред класа и започва:
Зима е. Навън е студено. Езерото е замръзнало, а върху него всички карат… ски.
Учителката го поглежда учудено:
Иванчо, сигурен ли си, че това са ски? Не е ли по-скоро опасно?
Опасно е, другарко — кимва Иванчо. — Но като се обърне човек, поне си в стихотворна форма: първо падa, после римува.
Иванчо
В час по математика влиза инспектор. Прекъсва учителката и казва:
Сега въпроси задавам аз! В тази стая има 24 ученика, 1 учителка, 1 инспектор, 50 обувки, 1 черна дъска, 27 бели и 12 цветни тебешира, 36 стъкла за прозорци, 18 щори и една кофа. Въпросът е на колко години съм аз?
Настъпва пълна тишина. Ръка вдига Иванчо:
Кажи, Иванчо!
На 45! - отговаря гордо.
От къде го разбра? - учудва се инспекторът.
Ами в къщи имам чичо на 45… и като почне да смята на произволен принцип, мама казва: “Ох, тоя пак е на 45!”
Иванчо
В час по математика учителката пита Иванчо:
Иванчо, ако имаш 200 лв. и дадеш 50 на Марийка, 50 на Таня и 50 на Гергана, колко ще ти останат за теб?
Иванчо се замисля:
Ами… класната, госпожо. Аз ще си ги взема обратно… на вноски!
Иванчо
В час по математика учителят пита учениците:
Деца, кое е най-голямото число?
Всички започнали да размахват ръце: ту милион, ту милиард, ту нещо от задачата за далечни галактики. Най-накрая Иванчо не издържал и рекъл:
Най-голямото число, господине, е „едно…“
Едно… какво, Иванчо? — учителят се примирил, че пак ще има „логика“.
„Едно…“ когато ви питат домашното и то се окаже, че е било „за двама“ — и всеки носи по още едно.
Иванчо
В час по математика:
Иванчо, имаш две ябълки. Ако ти взема едната, с колко ще останеш?
Само с… кора, госпожо!
Иванчо
В час по професионална ориентация госпожата пита децата:
Мишо, какво работи баща ти?
Автосервиз ли? — учудено казва Мишо. — Не, госпожо… баща ми е монтьор на гуми.
Какво му е на това? — усмихва се госпожата. — А ти знаеш ли как се казва по-красиво?
Мишо се замисля:
Ами… баща ми работи в отдел „Кори кореспонденция на пътя“.
Госпожата поклаща глава, обръща се към Радко:
Радко, а твоят баща какво работи?
Той е чистач, госпожо.
Не така, мъниче — поправя го госпожата. — Трябва да звучи професионално.
А! — изправя се Радко. — Баща ми е „експерт по поддръжка на средата“.
После се навежда към Ники:
А твоят Иванчо?
Моят баща, госпожо — казва Ники гордо — е DJ в „Нощен клуб“.
DJ? — учудва се госпожата.
Да, госпожо. Но не е само музика.
Как така?
Ами… той е и диджей в класната стая — като сложи ритъма, започва… „възпитание по чин“, щото после пак ни чистят.
Иванчо
В час по рисуване. И за цял час нашия Иванчо нарисува ето това: |---------| | | | | | | Учителят му вика:
Абе Иванчо, за цял час само това ли нарисуваш бе? Какво е това?
Ами господине, това е стадо риби, дето плува в мрежа.
Добре де… ама къде са рибите бе, Иванчо?
Ами господине, минаха!
Иванчо
В час по физика госпожата пита:
Ако оставя този мобилен телефон на слънце, какво ще стане?
Иванчо:
Зависи къде ще го оставите.
Ами да кажем на пейката пред училището…
Аааа, тогава няма да загрее — просто ще изчезне!
Иванчо
В час по физика учителката казва на класа:
Деца, нека всеки да ми каже кое е най-тежкото нещо, което си представя.
Всички вдигат ръце.
Добре, кажи ти, Петърчо!
Най-тежкото нещо е камион!
Иванчо седи, подхилва се. Учителката го забелязва:
Иванчо, защо се смееш? Кое е най-тежкото според теб?
Иванчо отговаря:
Най-тежкото, другарко… е на дядо ми шапката. Всички баби от нашето село я мъчат да му я свалят — ама не става…
Иванчо
В час по физика учителката пита:
Как се измерва скоростта на движение?
В пързалката! – казва Иванчо.
Как така? – учудва се тя.
Ами като я пусна… и виждам колко бързо закъснявам за час!