смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Иванчо
В училище учителят обяснява на децата, че трябва да си лягат навреме и да не се будят късно. После почва да разпитва:
Пешо, ти какво правиш вечер преди лягане?
Поръчвам си на будилника да ме събуди сутрин.
Браво! А ти, Ники?
Аз си лягам навреме.
Добре… А ти, Марийке?
Аз… си правя леглото и си шушна на възглавницата „стига толкова игри“.
Учителят се усмихва и казва:
Чудесно. А родителите ви какво правят, когато вие заспивате?
Ами, господин учител… те гледат да не ги хванат, че и те пак са будни… но поне не го казват на деца.
Иванчо
В училище, учителката:
Деца, от какво се прави каймата?
Всички мълчат.
Миро, ти, понеже баща ти работи в месарница, кажи!
Миро:
Знам… но татко каза, че ако разкажа, ще ме замрази.
Иванчо
В училище.
Иване, кажи три гласни.
А, Е и И.
Нищо не става, глупако! Кажи други!
О, У и Я.
Иванчо
В училище.
Деца, дайте пример за поговорката „Гарван гарвану око не вади“.
Иванчо:
Тройната коалиция подкрепи Румен Петков… и пак никой не посмя да му „извади окото“, ма то само още по-силно блесна!
Иванчо
В училище. Пенка:
Г-жо, защо днес сте без престилка?
Хм… интересно как се досети, като още даже палтото не съм си съблякла?
Няма ви гънки по престилката!
Иванчо
В училище. Урок по български.
Деца, днес ще се учим как се делят някои думи на срички. Ще ви попитам с какво се занимават бащите ви и какво биха ви донесли, ако са тук.
Анка:
Моят баща е сладкар. Слад-кар. Ако беше тук, щеше да ни подари тортички.
Марийка:
А моят баща е шивач. Ши-вач. Ако беше тук, щеше да ни ушие нови роклички.
Тошко:
Моят баща е… е… рек-рек-рек-лам…
Учителката:
Тошко, седни, успокой се. Ще го довършим след час.
Иванчо:
Моят баща е преводач. Пре-во-дач. Ако беше тук, щеше да преведе как точно се казва „рекламсчетоводител“… и после да заложи 20:1, че Тошко пак ще се спъне на „-счетоводител“!
Иванчо
В училище:
Иванчо, кажи ми колко е 9 по 3?
Не чувам, господине!
Иванчо, колко е 9 по 3?!
Абе, да говорите по-ясно — тук отзад нищо не се чува!
Даскалът се изнервя:
Не ме прави на глупак! Давай — сменим си местата да видиш!
Стават. Иванчо се качва на учителския чин, даскалът отива отзад.
Иванчо казва:
Господине, когато ще спрете да си промъквате бележките по време на часа при… по-умните деца?
Даскалът:
Вярно… от този чин нищо не се чува.
Иванчо
В училище:
Петре, това сме го говорили вече!
Госпожо, какво да правя, като „домашното“ е в среден род — все се изплъзва от мен… все на края „се оказва“ не мое!
Иванчо
В училище:
Деца, подвига, на кой велик човек бихте искали да повторите?
Петьо:
Аз искам да повторя подвига на Левски!
Владо:
А аз — на Христо Ботев!
Иванчо:
А аз искам да повторя подвига на… Джакомо Казанова. Само че моят план е по-лесен — да избягам от домашните му номера!
Иванчо
В училище:
Госпожо, аз Ви изписах домашното!
Браво, Петър! А сега — изписвай си и дрехите в тететката: къде си забравил шапката?
Иванчо
В училище:
Деца, кажете ми: на кой велик човек бихте искали да повторите подвига?
Петьо:
Аз искам да повторя подвига на Левски!
Владо:
А аз — на Христо Ботев!
Иванчо:
А аз… искам да повторя подвига на Джакомо Казанова — ама не неговите, а неговия талант да избяга от училище без да ме види никой! Всичките му номера!
Иванчо
В училище:
Маринчо, днес за пръв път задачата ти по български е без грешка. На какво се дължи?
Ами… мама беше на работа и нямаше време да ми поправя!
Иванчо
В училище:
Деца, подвига, на кой велик човек бихте искали да повторите?
Петьо:
Искам да повторя подвизите на Левски!
Владо:
А аз — на Христо Ботев!
Иванчо:
А аз… искам да повторя подвизите на Джакомо Казанова. Само дето този път да стане по-скоро урокът по история, че да не се налага пак да повтаряме домашното!
Иванчо
В училище:
Иванчо, колко е 8 по 9?
Не чувам, господине!
Иванчо, колко е 8 по 9?
Как да ви кажа, като тук все едно има шум в ушите? Говорете по-високо!
Даскалът се изнервя:
Хайде, стига си ми разправял! Да видим — сменяме местата.
Сменят се. Иванчо сяда на учителското бюро и казва:
Господине, а кога най-после ще престанете да се промъквате всяка вечер до кабинета?
Какво?!
Ами да, от тоя чин нищо не се чува… освен съвсем други неща!
Иванчо
В училище:
Иванчо, колко е 9 по 8?
Не чувам, господине!
Колко е 9 по 8?!
Нищо не чувам оттук… говорете по-силно!
Даскалът се вбесява:
Хайде, стига! Да си сменим местата, та да видиш как се работи!
Сменят се. Иванчо застава на мястото на учителя и казва:
Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер в канцеларията?
А?
Нали казвате: от този чин нищо не се чува…
Иванчо
В училище:
Мими, какво ни дава кокошката?
Пържолички.
Браво! А какво още?
Още пържолички.
Добре, а ти на какво спиш?
На картофите.
Под главата, какво слагаш?
Кремче.
Хм… да питаме друго — татко ти на какво ляга?
На мамата.
А като мама я няма?
На тетката.
А ако и тетката я няма?
Тогава и татко го няма.
Бре… да сменим темата — дядо ти на какво спи?
На старото кресло.
А под главата?
На възглавницата от яйца.
И ако я ударим по-силно?
Пуф!
Ами ако вземеш игла и прободеш възглавницата?
Бърр… кючук от дядо!
Добре де, изяло кючук — какво още?
Кашкавал.
Е-е-е, най-накрая! И така, какво ни дава кокошката?
Ами… кокошката дава…
Е къ’ кво? ! ?
Кокошка дава… Пържолички…
Иванчо
В училището на Иванчо дошла млада учителка — много готина, направо да те хваща окото. Иванчо я изгледал отдалеч и още щом я видял по коридора, всеки път подмятал:
Госпожо… ако продължавате да гледате така, ще ви „вдигам“ за домашни!
На учителката ѝ дошло до гуша от подмятанията и отишла при директора:
Г-н директор, всеки път когато минавам по коридора, един ученик ми се подхилва и казва, че ще ме „вдига“ за домашни.
Директорът я погледнал и попитал:
Това момче високо ли е, с руса коса и лунички?
Да — казала учителката.
Е, това е Иванчо… — въздъхнал директорът. — Щом е казал, че ще те „вдига“… значи ще те вдига. Само дето с такива работи най-тежкото винаги е домашното.
Иванчо
В час евреиска учителка пита:
От какво е умрял Наполеон?
И Иванчо отговаря:
Като си е видял сметката за картофите, госпожо!
Иванчо
В час по Бълг. ез. влязъл инспектор, но класът бил пълен и нямало къде да седне. Той видял едно свободно място до Гошо и седнал. Учителката пишела на дъската и изпуснала маркера. Навела се да го вземе и попитала:
И така, деца… какво имаме тук?
Гошо вдигнал ръка.
Кажи, Гошо!
Имаме страхотен задник!
Учителката пребледняла:
Вън, Гошо — двойка!
Гошо вече отварял вратата, но се обърнал към инспектора и казал:
А ти като не знаеш, недей да правиш забележки!
Иванчо
В час по биология учат за морската флора и фауна. По едно време учителката пита учениците:
Знаете ли защо ракетата е толкова “кльощава” в морето?
Всички мълчат, оглеждат се, а Иванчо вдига ръка.
Кажи, Иванчо, защо според теб?
Защото морският лъч я дърпа като стрела и накрая ракетата става тънка… — отговаря Иванчо.
Иванчо, как не те е срам! Вън от час! Утре доведи родителя си или изобщо не се мяркай пред очите ми!
На следващия ден бащата на Иванчо отива в училището.
Добър ден, госпожо. Има ли проблем със сина ми?
Учителката възмутена му разказала случката от предишния час.
Бащата се усмихва и пита:
А вие, като преподавател по биология, знаете ли защо морският кон е такъв… със странната му форма?
Ами не мога да кажа със сигурност… Има различни версии, но науката още не дава категоричен отговор — казала учителката.
Е, тогава ще ви осветля: морският кон е такъв, защото накрая му се наложило да го “изправят”, след като рибата го опънала като стрела!
Всички категории →