Мамо, кой толкова силно въздиша и тропа по пода у съседите?
Ааа, това е Николинка!
Да не се е заплела някъде?
Не бе, чисти!
Мамо, купи ми котка!
Какви ги говориш, Иванчо! С какво ще я храним?
Ти ми купи котка от пазара. Там имаше надпис:
„Забранено е пипането на котката!“
Мамо, купи ми папагал!
Какви ги говориш, Иванчо! С какво ще го храним?
Ти ми купи папагал от пазара. Там имаше табела:
„Забранено е говоренето на хората!“
Мамо, мисля, че викат татко в училище.
Защо мислиш така, Кольо?
Учителят каза, че иска да види човека, който ми е проверил домашното по физика… с червена химикалка.
Марийке, хайде заедно да си учим уроците!
Нямам време, Иванчо! Имам за учене… как да отложа уроците за утре!
Мили, защо си без домашно?
Г-жо, вчера леля се ожени!
Не ме интересува леля ти! Двойка!
Стефане, ти защо си без домашно?
Г-жо, вчера мама се върна от командировка!
Не ме занимавай с мама! Двойка!
Петърчо, ти защо си без домашно?
Г-жо, вчера чичо го освободиха от казармата! Обаче каза, че ако пак му вдигнат нервите — ще се запише пак!
Не ме заплашвай с чичо си! Шестица!
Мими, вчера защо те нямаше в детската градина?
Мама ми се разболя, госпожо!
А ти какво прави?
Карах количката й с лекарствата… да не мързи да оздравее!
Мими, вярно ли е, че се ожени за Петърчо?
Да, ама защо питаш?
Аз си мислех, че е просто закачка, че ще мине.
Е, Петърчо също си мислеше, че е само закачка.
Митко, кое е това число? — пита учителката.
Изчакайте, госпожо! Още не съм свършил да му измислям нулите!
Момчета, какво е „онова“ в изречението: „Онa не спираше да пее“?
Обратно, госпожо! Пак само „ла“ и „си“ — иначе няма смисъл!
Небето има ли ключалка? — пита учителката.
Да! — отговаря Иванчо.
Как така?
Ами сутрин, като минавам покрай вашата къща, чувам някой да казва: „Небенце, отключи, че вече е време за слънце!“
Ние си имаме нов лаптоп! — хвали се Иванчо в училище.
Какъв?
Още не съм го пуснал. Татко цяла нощ го “настройва” в хола — само дето вместо Windows му сложи брошурата от телефона… и сега зарядното свети като коледни лампички.
Пено, гости идват ли още?
За съжаление… вече са свършили!
Петърчо, какво ти харесва най-много в старите икони?
Очичките!
Веднага напусни стаята! Иванчо, а на теб?
Кой знае... нали се виждат само отпред.
Марш навън! Миме, а ти?
Излизам, излизам…
Пешо! Отдръпни се от клетката на лъва!
Не бой се, тате! Аз само ще му кажа „добър ден“… и ще видя дали ще си вземе оградата за лятото!
Пешо, имаш ли сто лева в джоба си?
Имам.
А ако кажеш на баща си, ще ти даде още сто… колко ще станат?
Ще станат сто лева.
Как така, Пешо?! Ти не разбираш ли математика?
Не, Вие не познавате добре баща ми!
Пешо, кажи един виц!
Аз съм си българче…
Чакай, чакай, не се оправдавай, виц де!
Пешо, мама ти е много зле. Иди да й кажеш нещо весело, да й вдигнеш духа!
Добре, ще й кажа… че на погребението ще пуснем любимата й песен на пълен глас!
Сине, защо си казал пред целия клас, че нашият учител по биология се е хванал за ръка с учителката по рисуване в зоомагазина?
Тя сама ме помоли.
Как така?
Ами тя ми каза: „Гошко, през цялото време гледаш тъжно към прозореца на лабораторията! Разкажи на всички, за да се посмеят… като видят, че не сме само ние с чисто научни интереси!“