Тате, в списанието пише, че дишането през носа вреди на организма. Вярно ли е?
Прочети го внимателно, Иванчо — че не мога да си намеря чорапите.
Тате, викат те на малка родителска среща.
Малка ли? Каква малка?
Ние двамата и класната…
Ама защо?
Открадна ти моливите от бюрото.
След няколко дни:
Тате, пак те викат.
Пак ли за моливи?
Не, този път… изпусна черното мастило върху дневника.
След още няколко дни:
Тате, пак те викат.
Е, тоя път няма да ходя.
Ама защо?
Щото като съм “причина за инциденти”, значи там е… катастрофа, не класна стая.
Тате, защо учителката ми каза, че ябълката не пада по-далече от дървото?
Да не си я бутнал с лакът и да е отскочила към съседния двор?
Тате, извънземните ще ни спасяват ли, или ще ни нападат?
Защо питаш, Иванчо?
Един извънземен кораб кацна и изнесе комина.
Е, щом е изнесъл комина, значи са ни приятели… ще ни оправят поне дима!
Тате, крадците приятели или врагове са ни?
Защо питаш, Иванчо?
Дойде един човек и взе велосипеда на съседа.
Ааа, в такъв случай са ни приятели.
Тате, откъде се появяват малките крокодилчета?
Ами виж сега, Иванчо… от реката са, както повечето неща.
Само не ми разказвай за рибите — рибата не може да роди крокодил!
Татко, днес в училище се сетих за онова, което ми разказваше, че в казармата те наказали, защото все спорил с офицера по сметките…
И какво толкова ти е станало, Иванчо?
Ами нищо… Просто пак започнаха „контролни“, само че този път офицерът е учителят по математика… и пак споря, че греши!
Татяна, разваляме сватбата!
Но защо, Гошо?
Видях портрета ти в галерията… Няма дрехи! Срамота е да позираш така!
Аз ли? Никога не съм позирала! Картината е нарисувана по памет… от човек, който ме е виждал… отдалеч.
Тони, защо си оставил учебника на пода?
Учебникът просто следва гравитацията, мамо.
Тони, къде ти е шишето?
Изгубих го?
А защо не каза на баща си?
Да не съм луд — сестра ми преди два месеца беше изгубила ключовете и той щеше да заключи вратата… а после и нас вътре!
Ученици, дайте ми пример за свиреп и кръвожаден звяр! Петърчо?
Вълк, госпожо!
Браво! Стоянчо?
Мечка гризли, госпожо!
Прекрасно! Жорко?
Тигър, госпожо!
Отлично! Иванчо?
Крокодил с рога, госпожо!
Какви са тия щуротии, бе, момче! За пръв път чувам за такова! Какво представлява?
Ами, в едната си страна има глава на крокодил, а в другата — глава на бик!
Чакай малко… А той така няма ли да се обърка и да се храни?
Никак, госпожо! Храни се, като си свири със опашката — от единия край драска, от другия клати…
Хм… Много ясно. А защо мислите, че е станал свиреп и кръвожаден?
Ученици, запишете заглавието на днешния урок: „Любовните терзания на Яворов в стихотворението *Две хубави очи…*“
Един момент! Иванчо, ти защо стоиш прав?
Тате ми напляска дланите по коленете!
Ох, Иванчо… пак ли с твоите приказки. Аз бих се изразила по съвсем друг начин: „удари ме по дъното с колан, дето носиш у дома!“
Ама, вижте сега, госпожице… на Вас тате може и да Ви е „ударил по дъното“, ама на мен направо ми накъса обувките от подметките от бой!
Хайде, бабе, изяж си купичката, че баба ти е приготвила и десерт!
Иванчо много обичаше десертите на баба, затова като посегна към “купичката”… го гледаше, докато баба не каза: „Добре де, щом го искаш толкова, поне да е шоколадов.“
Иванчо, научи ли си днес урока?
Да, учителю.
Тогава ми кажи: „книга“ — единствено число ли е или множествено?
Отпред е единствено, а отзад — множествено!
Иванчо
15 септември. Първи урок в първи клас. Учителката се запознава с децата и ги разпитва какво искат да станат. Стига до Иванчо:
А ти, Иванчо, какъв ще станеш?
Аз ще стана инженер. Ще построя машина за време и ще върна всички ваканции обратно!
Учителката се смее:
Ей, че идея! А може ли и на мен едно?
Иванчо много сериозно:
Може… ама ще трябва да побързате, че иначе ще закъснее часовникът за първото „контролно“.
Иванчо
15 септември. Учителката към първолаците:
Деца, имате ли някакви въпроси?
Иванчо:
А… ваканцията кога е, за да знаем кога да започнем да я чакаме?
Иванчо
16-годишната Марийка казва на майка си:
Мамо, не знам какво да правя… Когато съм с Иванчо в парка и съм му на коляно, започвам да се притеснявам, че може да е лоша компания — все някакви мурафети изскачат от джобовете му и все към мен тръгват! Та се чудя дали да се залъжа с него…
О, жено, да се залъгваш ли? — казва майка ѝ. — Много ясно! Аз цял живот с баща ти… все вдигахме шум за едни и същи „фасончета“ по качулката му…
Иванчо
21 вица за Дядо Коледа: 1. Детето в детската градина се оплаква: “Дядо Коледа е голяма скръндза!” Другите питат защо. То: “Ами донесе само един сладкиш… и то защо мама каза: *“Този е последният за тази година!”*” 2. Отива Дядо Коледа при психиатър:
Докторе, имам проблем — не усещам магията.
Как така?
Не! Всеки път се будя преди Коледа… и после ми искат касова бележка.
3. Син на мафиотски бос пише писмо до Дядо Коледа:
Мили Дядо, само едно ти обещавам: ако донесеш каквото трябва, няма да питам откъде си взел списъка.
4. Четиригодишният син на програмист гледа как Дядо Коледа носи куп подаръци и пита:
Тате, как ги побира в чувала?
Бащата:
С WinZip, детето ми — компресира всичко… да не ти е сбъркано памперса.
5. Иванчо пита майка си:
Мамо, кой е баща ми?
Дядо Коледа.
Ама как така?
Една нощ дойде, остави подарък… и после стана непотърсена вещ.
6. Двама пияни се карат в тъмното:
Защо дръпна брадата на Дядо Коледа?
Да видя дали е истинска.
И?
Истинска е… и сега съм адски наясно кого трябва да обвиня за дупката в бюджета!
7. Малкия Иванчо на писмото до Дядо Коледа драска:
Искам да сменя влакчето с колело.
Ама вчера искаше влакче!
Да, ама намерих колело… в твоя шкаф. (И не е подарък, разбира се.)
8. Детството свършва в момента, в който вече не искаш чудеса от Дядо Коледа… а просто някой да ти купи “каквото си поискаш”, без да е празник. 9. Дядо Коледа влиза в детската градина и пита:
Деца, знаете ли какво ви нося?
Децата в хор:
КОНТРОЛНИ!
10. Иванчо пише: “Скъпи Дядо Коледа, единственото, което искам, е да ми донесеш списъка на всички, които миналата година казаха: *“Тази година ще е по-леко.”*” 11. Две блондинки:
Снежанка още ли ходи с дядо Мраз?
А дядо Коледа с кого ли ходи?
С Мери Кристмас.
Коя Мери?
Бе Мери Кристмас… да не мислиш, че е “Мери — мартеничка”!
12. “Дядо Коледа е нещастник.” Подпис: Дядо Мраз. 13. Въпрос: Защо Дядо Коледа няма деца? Отговор: Защото все ги оставя на елхата… и после ги търсят като украшения. 14. Как се нарича човек, който мрази старци? Дядо Мраз. 15. В живота на мъжа има три етапа: 1) вярва в Дядо Мраз; 2) не вярва в Дядо Мраз; 3) сам става Дядо Мраз — и започва да носи торбите с дълг към домакинството. 16. “На Коледа стават чудеса!” — въздъхнал Дядо Коледа… и пак се надявал на тринадесета заплата, че иначе магията свършва. 17. Приемат поръчки за Нова година: Снежанка и Дядо Коледа — 50 лв. Снежанка без Дядо Коледа — 200 лв. (Понеже без шефа — работата е лична.) 18. Звъни се на вратата. На прага — Дядо Коледа. Малкото момченце радостно:
Дядо Коледа, донесе ли ми…
Спокойно, дребният! Имаш ли тирбушон?
19. В детската градина баща към синчето:
Ти вече си голям, няма Дядо Коледа. Това бях аз.
Знам. Ти си и щъркела.
Какво?
Ами ти си… просто “комбинирано крило”.
20. В навечерието на Коледа мъж се люшка по улицата с елхичка. Дама го гледа и казва:
Срам не ви ли е — да не стоите при семейството!
И на мен ми се прибира… ама не знам как да се измъкна от този клон!
21. Децата на мутри си говорят:
При мен вчера дойде Дядо Коледа.
Да бе, той не е истински.
Истински е — проверих.
Как?
Питах го колко струва Снежанка “за вечер”… и той ми каза 50 лева. Ясно е, че е от гората — не познава ценовника на града.
Иванчо
А Иванчо така и не успя да напише думата „късмет“ — все намираше начин да я изкара „късметлия“… без да напише „м“, разбира се.
Иванчо
Ако Пенка не отиде до магазина, магазинът ще отиде при Пенка… точно когато звъни на вратата и казва: „Търсим ви за връщане на касовата бележка!“