Вицове за Иванчо

Иванчо

Учителя пита Иванчо:

Иванчо, колко е 6 по 7?

Нищо не се чува, господине!

Попитах те колко е 6 по 7!

Наистина, господине — от тук нищо не се чува!

Иванчо, престани да ме разсейваш! Хайде, да си сменим местата — да видиш, че се чува чудесно!

Добре!

Е, сега кажете господине… откога се виждате с майка ми?

Вярно, Иванчо! От тук нищо не се чува.

Иванчо

Учителят вижда, че Иванчо носи в училище голяма торба с рибки и го пита:

Иванчо, защо носиш тези рибки в училище?

Иванчо:

Ами сутринта, преди да тръгна, чух тате да казва на мама:

„Щом Иванчо е тръгнал на училище, значи имам разрешение да ги пусна във ваната…“

Учителят:

И какво общо има това с рибките в училище?

Иванчо:

Ех… аз само ги спасих, че иначе щяха да ги „пуснат“ още първия час!

Иванчо

Учителят задава въпрос на класа:

Деца, кое е най-бързото нещо на света?

Времето, учителю! — казва Иванчо. — Погледнеш часовника и то веднага ти свършва!

Не е времето… — скочила Марийка. — Най-бързото е лифтът! Натискаш бутона и за секунди те качва там, където не искаш да ходиш.

Ех, деца, деца… — въздъхнал учителят и тъжно поклатил глава. — Аз пък знам друго… Най-бързото нещо на света е паниката. Ставаш сутринта — и като те хвана… нито време имаш, нито думи, нито лифт… даже и в тоалетната вече закъсняваш!

Иванчо

Учителят казал на учениците:

Всички отличници да станат.

Никой не стана. По едно време станал Иванчо. Учителят го попитал:

Ти защо стана?

Ами, стана ми неудобно да седите само вие всичките отличници… и реших да ви покажа, че и аз съм “много близо” до петицата.

Иванчо

Учителят казал на учениците:

Всички отличници да станат! Никой не стана. По едно време станал Иванчо.

Учителят попитал:

Иванчо, защо стана?

Ами… на мен ми стана мъчно да сте само вие “отличник”, та реших да не ви е самотно!

Иванчо

Учителят казал на учениците:

Всички болни да стават!

Никой не помръднал. По едно време Иванчо се изправил и учителят го попитал:

А ти защо стана?

Ами… стана ми мъчно да сте сам в класната стая. Реших да Ви правя компания, като сте “болен” за правене на списъци!

Иванчо

Учителят казал на учениците:

Всички умници да станат!

Никой не станал. По едно време станал Иванчо.
Учителят го погледнал и казал:

А ти защо стана?

Иванчо отвърнал:

За да не се чувствате сами… че само вие сте умни, а ние другите— все още упражняваме.

Иванчо

Учителят казал на учениците:

Човешкият организъм има 32 зъба. Кажете ми за какво служат те!

Иванчо вдигнал ръка и рекъл:

Първите 30 зъба са за 30-те ви зъбчета — тоест буквите. Два от тях са „Копирай“ и „Постави“, за да си прехвърляме домашното без много зор…

А последните? — попитал учителят.

Последните? — усмихнал се Иванчо. — Те са за „Отмени“… защото като стане грешка, се извиняваме и връщаме всичко обратно.

Иванчо

Учителят пита Иванчо да назове няколко гласни. Иванчо отговаря:

Аа, Ее, Оо...

Иванчо, ти си голям мръсник! Кажи една гласна!

Марийка, Господине!

Това не е гласна, Иванчо!

А-а-а, гласна съм! Гласна съм, Господин учителю! — обадила се Марийка…

Иванчо

Учителят пита Иванчо:

Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех?

Да! Наполеон.

Защо?

Защото тръгнал с мисъл „ще е лесно“, после разбрал, че не е, накрая се върнал… и пак не знаел къде е бил — просто сменил адреса на поражението!

Иванчо

Учителят пита Иванчо:

Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех?

Да! Кастро.

Защо?

Защото тръгнал с големи планове, стигнал до власт… и после цял живот никой не разбра къде точно е „успехът“ — само че всички пак си живеят всеки ден!

Иванчо

Учителят пита Иванчо:

Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех?

Да! Фердинанд Магелан.

Защо?

Защото тръгнал да намери път до “някъде”, после по пътя разбрал, че е “някъде друго”, а когато се върнал — оказа се, че и той не знае къде точно е било първоначално!

Иванчо

Учителят пита Иванчо:

Виж сега, задачата е лесна: в едната ръка имам 4 ябълки, а в другата – 1. Какво имам тогава?

Иванчо:

Ясно… имате проблем с математиката и много глад за бонбони.

Иванчо

Учителят пита класа:

Деца, някой от вас да е спасявал човешки живот?

Иванчо се обажда:

Аз! Оня ден видях, че сестра ми падна от стълбата и веднага извиках линейка… пък после се оказа, че е само за да ѝ намажат мазилото.

Иванчо

Учителят пише забележка на своя ученик: „Георги, говориш твърде много!“.
На другия ден момчето връща бележника на учителя, а отзад баща му е написал: „Да бяхте го чули баща му и!“

Иванчо

Учителят по математика изпитва Иванчо:

Иванчо, кажи поне една формула, за да ти напиша 3.

Ами… Формула 1.

Добре де… А коя е Формула 2?

Тази, дето я търся в момента!

Иванчо

Учителят по математика пита Иванчо:

Иванчо, колко е два плюс два?

Той отговорил:

Пето, шесто… май става четири, ама не съм сигурен — като го проверявам, излиза, че и аз съм част от задачата.

Иванчо

Учителят по математика разказва:

Мравката всеки ден носи товар, равен на собственото си тегло!

Иванчо пита:

А мравката как разбира колко точно тежи?

Иванчо

Учителят по музика пита Иванчо:

Иванчо, как се е казвал синът на Бетовен?

Бетовен… не знам, господине… ама сестра му сигурно е „соната“…

Иванчо

Учителят по физика на Иванчо решил да се пошегува с целия клас:

Ученици, който реши следната задача, ще му пиша 6-ца.

„Пътувам в един влак на 300 метра височина (да, по въздух), със скорост 120 км/ч.
Във вагона има 180 пътници, 3-ма кондуктори, 8 колички багаж по 40 кг.
Вятърът сменя посоката на всеки 7 минути, млякото се разваля след 2 часа, а динамото прегрява точно когато свърши смехът.
На колко години съм?“
Настъпва гробна тишина.

На 41… – казва Иванчо с тихо отегчен глас.

Учителят зяпва:

Как позна?! Точно толкова съм!

Ами много е просто, господине! – вдига рамене Иванчо. – Имам брат, който е на 20 години и е пълен идиот… и всеки път, като започне да говори глупости, си личи, че сме в същата възрастова разлика!