смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Иванчо
Учителката:
На тази снимка виждаме как заекът е сложил луковицата в почвата. Какво означава това, деца?
Иванчо:
Че му писна да тича — вече си прави “работа от вкъщи”… на корен!
Иванчо
Учителката:
Столицата на Мексико се казва Мексико Сити…
Петко:
А столицата на България трябва да се казва Немексико Сити!
Иванчо
Учителката:
„Чете“ и „разказва“ са глаголи.
Иванчо:
Съмнявам се.
Учителката:
Защото означават действие.
Иванчо:
Ама какво действие е, ако човек само чете… и веднага започва да разказва? Това не е действие, това е зараза!
Иванчо
Учителката:
Ето тук деца рибарят е оставил мрежите си. Някой може ли да каже защо?
Иванчо:
Ми явно са му излезли с дупки… и вече само събират риба, която после му излиза от джоба!
Иванчо
Учителката:
Иванчо, защо оня ден не дойде на училище?
Г-жо, майка ми изпра чорапите ми, а после се оказа, че са на сушилника и няма как да ги нося.
А вчера?
Вчера тръгнах, но като минах покрай Вас, видях Вашите обувки начисто сухи и чисти… и реших, че няма нужда и аз да идвам — щом и без мен ще сте “подредени” перфектно.
Иванчо
Учителката:
Всички „умници“ да станат!
Естествено, никой не мърда. Само след малко се изправя Митко.
Ти защо ставаш? — пита учителката.
Ами… като сте толкова „само вие“ всичките на дъската, реших да не ви остава самотна задачата. Пък и така поне ще има на кого да проверявате домашното!
Иванчо
Учителката:
Деца, днес ще учим за усойницата. Тази змия обитава високите части на планините и се храни с…
С крокодили! — обажда се Иванчо.
Защо пък с крокодили, Иванчо?
Ами вчера леля каза на мама: „Видях през ключалката как оная усойница му налапа крокодила…“
Иванчо
Учителката:
Иванчо, защо нямаш книга?
Иванчо:
Ама то е рано—седем и половина сутринта е! Радвайте се, че не съм дошъл с табелата „УЧЕБНИКЪТ ИДВА В ПОНЕДЕЛНИК“.
Иванчо
Учителката:
Иванчо, колко е един килограм?
Сто двадесет лева, госпожо.
Седни си, двойка!
Петърчо се обажда:
Госпожо, в Дружба може да го намери и за 90… май… но само ако е… от килограм търпение!
Иванчо
Учителката:
Кажете ми противоположното на „Децата учат в клас“!
Иванчо:
…Училите в часове деца — вечно се чудят как да избягат!
Иванчо
Учителката:
Деца, кой ще ми разкаже, как се размножават зайците?
Иванчо:
Много внимателно… и с бегъл поглед наляво-надясно!
Иванчо
Учителката:
Митко, вчера защо не беше на училище?
Майка ми каза, госпожо, че вече си имам сестричка!
Но как така, нали баща ти е в чужбина от година?
Да, госпожо… ама те си я “раждат” по вайбър!
Егати семейната тъп-дуфка! — обажда се Иванчо.
Иванчо
Учителката:
Иванчо, днес ти е написана домашната доста добре. Сигурен ли си, че никой не ти е помагал?
Иванчо:
Да, госпожо. Баща ми само каза: „Няма да я пишем сами — ще си я купим готова.“
Иванчо
Учителката:
Деца, нека да си поговорим за гениите! Почти всички можем да правим по няколко неща наведнъж!
Иванчо:
Странно… Значи, жените не сте гениални! Вие не можете едновременно да говорите по телефона, да миете чинии и да миете косата…
Марийка:
Можем!
Иванчо:
…и да гледате в друга посока, когато някой пита къде са ключовете!
Иванчо
Учителката:
Деца, от кой плод най-често се пуска сокът от очите?
Иванчо вдига ръка.
Кажи, моето момче.
От лимоните, госпожо.
Учителката:
Е, защо от лимони, Иванчо? Може би имаш предвид портокалите…
Иванчо с усмивка:
Не, госпожо… питам само: уцелвали ли са ви някога по носа с лимон?
Иванчо
Учителката:
Здравейте деца, днес ще имаме час по сексуално възпитание.
Иванчо вдига ръка.
Госпожо, за тия дет сте ни учила… може ли да ги пропуснем и да си поритаме футбол в двора?
Иванчо
Учителката:
Иванее! Моля се на Господ поне веднъж да ти свърши търсенето на домашни (та да мога да дишам спокойно), че ми дойде до гуша.
Стига бе, госпожо! Вие с мама да не сте се наговорили да ми казвате едни и същи неща?
Иванчо
Учителката:
Марийке, напиши изречение, в което да има думите „река“ и „момиче“!
Марийка пише на дъската: „До реката се приближи едно момиче.“
Учителката:
Иванчо, а ти сега го направи отрицателно!
Иванчо пише: „От реката отлетя никакво момиче.“
Учителката:
Иванчо! Това не е правилно… Я бързо го оправи!
Иванчо:
Госпожо, това не се оправя… То вече е за цял живот!
Иванчо
Учителката: Класът. Иванчо. Съчинение:
На Витоша. Тръгнеш ли наляво — ще се озовеш до най-лошата локва. Тръгнеш ли надясно — също няма да е по-добре, там пък мирише. А ако тръгнеш направо, трябва да внимаваш, защото има опасност да се подхлъзнеш и тогава ще паднеш…
Иванчо! Какво е това съчинение?
„През пролетта на Витоша“, г-жо… Аз само описвам пейзажа.
Иванчо
Учителя пита Иванчо:
Виж сега, сметката е лесна — в едната ми ръка имам три ябълки, а в другата четири. Какво имам тогава?
Иванчо:
Явно имате проблеми с диетата… или сте ги броили, без да ядете!
Всички категории →