Вицове за Иванчо

Иванчо, по какво учиш?

По география.

И за какво се говори в урока?

За Амазонка – колко е голяма, какви са реките около нея…

Хубаво… а за какво учат така подробно?

Ами за това какви животни има.

Животни?… Пак ли ви плашат с гадости в училище!

Ученици, дайте пример с думата „дисциплина“!

Иванчо:

Господинчо, в класната стая само аз съм си подредил чина… другите си подредиха дисциплината, като я бутнаха на пода.

А ти, Иване, какво искаш да работиш, когато пораснеш?

През лятото — спасител на плажа, госпожо… а през зимата — пожарникар!

Защо така?

Ами като ми трябват пари, лятото трупам от бакшиши, а зимата — от това, че никой не иска да гасим огъня… но всички искат да го избегнат!

Благодаря ти за часовника, който ми подари за Коледа — казва Иванчо на дядо си. — Не знам как да ти се отблагодаря!

Няма защо, момчето ми — усмихва се дядото. — Научи ли се поне да го нагласяш?

О, не! Майка ми ми дава по 5 лв., само да не го пипам през деня… а татко — по 10, да не го пипам през нощта.

Данчо, една рибка ми каза, че сте правили тест по история. Какво излезе?

Питай рибката, лельо!

Драги Иванчо, едно птиче ми каза, че си правил тест по литература. Какво получи?

Питай птичето, майко! То поне знае какво е „вдъхновение“… аз само написах!

Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот?

На косъм е.

На какъв косъм, бе човек?

На косъма, дето Марийка го намери в млякото преди няколко дни…

И какво толкова?

Оказа се, че не е от мен — ама вече е броен като „другарче“…

Здравей, Петров! Какво правиш?

Ами отворих един склад.

Супер! Как успя?

С една проста мотичка!

Иванчо! — казва строго майката.

Ти защо днес закъсня за училище?

Аз… оправях нещо за учителката.

Какво оправя?!

Вчера тя каза: „Който закъснява, да носи извинение!“ И аз реших да ѝ направя услуга — та нямаше да се налага да ми чака.

Иванчо, а ти като порастеш какво искаш да станеш?

Искам да стана водопроводчик, телевизионен техник или чистач на басейни.

Мъжо, пак не си заключил по*каналите…

Иванчо, ако утре станеш политик, какво ще направиш най-напред? — пита Марийка.

Ще си вдигна заплатата. Нали политик без гуша не може!

Иванчо, вярно ли е, че вчера учителката викнала баща ти, за да се оплаче от теб?

Да. Обаче днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми… че ми е виновен на мен.

Иванчо, защо вечер вали роса?

Защото Земята не е свършила с изпотяването си, Госпожо — просто през нощта най-накрая си поема дъх!

Иванчо, защо всяка вечер като минаваш край нас, все се хилиш?

Ами разказвам си вицове, нали така… за настроение.

Ти вчера като мина, се смя толкова гласно, че баба те чу.

Е, разказах си нов—ама не го бях чувал.

Иванчо, защо вчера не беше на училище?

Пирахме в двора.

Е, не можеше ли баща ти?

Можеше, ама по-добре аз да карам пирата.

Иванчо, защо имаш двойка по диктовка?

Учителят диктува: „Вчера нашите родители пазаруваха до късно.“

А аз написах: „Моите родители не пазаруват… те винаги си купуват само неща за мен!“

Иванчо, защо не дойде днес на училище?

Семейството ни се увеличи, госпожо.

Братче или сестриче си имаш?

Тате… Мама пак смени режима — омъжи се за шести път.

Иванчо, защо пак цял час дъвчеш моливчето? — пита учителката.

Това ми е молив за смятане наум, госпожо — отговаря Иванчо.

Иванчо, защо те нямаше цяла седмица на училище?

Госпожо… не е от мързел, а от мъка. Дядо почина.

Как така „почина“?! Нали вчера го видях пред блока да плеви!

А, госпожо… вие сте го видели, че „плеви“, но той е жив само до края на месеца. Тато го „приготвя“ малко по малко, за да не ни спрат пенсията.

Иванчо, как е новият ти учител?

Много е строг!

Защо мислиш така?

Ами пита ме нещо, аз почна да му обяснявам, а той веднага ми взима листа и почва да вика: „Ей, гледай как се пише!“ и пак го преписва отначало…