Вицове за Иванчо

Иванчо

Учителката се кара на Иванчо:

Нима можеш да броиш само до десет? Просто идея си нямам, какъв ще станеш, като голям…

Съдия по бокс!

Иванчо

Учителката се обажда на бащата на Иванчо:

Вашият син нарисува котка в час, и то толкова реалистична, че като я настъпих, ме “замяука” и си разтърсих лакътя от стрес, че май ще ме одраска.

Е, това е нищо, - казва бащата. - Иванчо веднъж нарисува мишка в кухнята и аз, като я видях, изскочих през рисуваната тенджера, мислейки си, че е избягала от хладилника!

Иванчо

Учителката се обръща към класа:

Деца, кажете ми коя част от тялото ми ви харесва и аз ще ви кажа какви ще станете, като пораснете.

Хайде, Петърчо, на теб коя част ти харесва?

Петърчо се замисля и казва:

Ами… ръцете ви — много добре чертаете по дъската!

Учителката кимва:

Значи ще станеш художник.

Става Стоянчо:

На мен пък ми харесват очилата ви!

Учителката се усмихва:

Значи ще станеш оптик.

Иванчо вдига ръка и учителката го пита:

А на теб, Иванчо, коя част ти харесва?

Иванчо се изчервява:

Не че много ми харесва… просто току-що разбрах, че като порасна искам да стана… доцент по мляко.

Учителката:

Какво???

Иванчо:

Ами нали казахте „какви ще станете“ — а аз искам да съм този, дето… прави млякото да става „по-бяло“… знания!

Иванчо

Учителката се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.

Деца, какво е това: сиво, тежко и лежи на пътя?

Камък! — отговарят децата.

Точно! Обаче може да бъде и „чудовище“, което си е забравило бронята. Какво е това: голямо, кафяво и пасе в полето?

Крава! — казват децата.

Браво! А може и да е стара бъчва, пълна с… каквото си представите. Какво е това: дълга и мека, расте в двора и мирише на лято?

Всички вдигат ръце, но Иванчо от последния чин:

Или лента от току-що изорана тор…

Учителката:

Иванчо, стига си говорил глупости!

Иванчо:

Добре, госпожо… тогава ми позволете да задам един въпрос.

Питай.

Какво е това: влиза в час твърдо и досадно, а като излезе — става меко, мокро и всички искат веднага да го сменят?

Учителката, пребледняла от гняв, се навежда и издърпва ухото на Иванчо.
Иванчо, разтривайки си ухото:

Правилно… ама може да бъде и дъвка, когато я дъвчат с надежда!

Иванчо

Учителката се оплаква на бащата на Иванчо:

Господине, Иванчо се държи лошо в час и говори неподходящи неща. Погледнете му контролното по математика! На задачата „Смисълът на дробите“ е написал напряко: „Всичко, което делиш, после се връща!“

А това не е ли вярно? — пита бащата.

Не, господине, верният отговор е „Делител и делимо“.

Ясно… значи затова той обяснява толкова „деликатно“ на сестра си — замисля се бащата.

Иванчо

Учителката се оплаква на бащата на Иванчо:

Вашият син нарисува жаба върху тетрадката ми — като истинска! Накрая ми скочи по листа и се опитах да я изтрия, а то ме подхвана като “жаба в гюбе”!

Това нищо не е — казва бащата. — Той веднъж нарисува щука в супата и като я видях, аз… скочих през нарисуваната “вода”, за да не ме събере!

Иванчо

Учителката, като видяла, че Иванчо всеки час сякаш „уцелва“ последния чин, го пита:

Иванчо, защо винаги се мушиш на последния чин?

Госпожо, татко ми е шофьор на камион и казва, че в първите редове е най-опасно — там карат само напред-назад, а отзад поне има място да се отдръпнеш.

Иванчо

Учителката. Иванчо. Класът.

Деца, днес ще пишете съчинение: „Ако аз бях директор“.

Всички мълчат, пишат и драскат, а Иванчо зяпа през прозореца.

Иванчо, защо не пишеш?

Чакам си заместника, г-жо.

Иванчо

Учителката:

Иванчо, защо закъсня за час?

Настигнах автобус, госпожо.

И какво стана?

Ами автобусът тръгна, ама аз бях с котката… тя искаше да пресече първа.

Иванчо

Учителката:

Тодоре, напиши изречение, в което да има думите „река“ и „момиче“!

Тодор пише на дъската: „На реката се появи едно момиче.“
Иванчо:

А сега ти, Иванчо, направи същото изречение отрицателно!

Иванчо пише: „От реката изчезна не момиче.“
Учителката:

Какво е това, Иванчо? Не е правилно, оправи го веднага!

Иванчо:

Госпожо, няма как… Това „не момиче“ вече се разбира от всички… и ще си е така за цял живот!

Иванчо

Учителката:

Деца, знаете ли как се размножават рибите?

Иванчо:

Не много трудно… Просто всички плуват към една и съща история, докато свършат приказките.

Иванчо

Учителката:

Деца, измислете изречение със словосъчетанието „..., както и очаквах...“. Хайде, Мария!

Мама се прибра от работа и каза, че ще ми помогне с домашните, както и очаквах.

Браво! Тодор.

Татко донесе нов телефон за мен, както и очаквах.

Чудесно! А сега ти, Николай.

Аз пък се опитах да си направя домашните… и учителят ми ги провери, както и очаквах.

Много добре… Стига вече. Кой следва?

Иванчо?

Класната прави проверки по-често от колкото… както и очаквах.

Вън! И без тетрадките си не се връщай!

Както и очаквах...

Иванчо

Учителката:

Деца, измислете изречение със словосъчетанието „…, както и очаквах“. Давайте, Киро!

Мама се върна от магазина и ми донесе кроасан, както и очаквах.

Чудесно! Сега ти, Мишо.

Татко каза: „Като си ми легнеш навреме, ще ти пусна филм“, както и очаквах.

Браво! Мартина?

Аз пък си измих чиниите тайно, както и очаквах…

Добре де, последен: Стефан.

Гледам през прозореца, че някой хвърля боклук в двора…

И?

…и както и очаквах, го прави съседът, както и очаквах.

Иванчо

Учителката:

Деца, какви звуци запомнихте от вчерашното посещение при хлебаря?

Петърчо:

Хрум-хрум!

Марийка:

Ням-ням!

Стоянчо:

Тук-там! (пърше, посребре!)

Иванчо:

Абе, стига, слез от бъркалката бе, келеш!

Иванчо

Учителката:

Иванчо, днес домашната ти работа е написана много добре. Сигурен ли си, че никой не ти е помагал?

Иванчо:

Абе, госпожо… баща ми само ми каза: „Пиши умно — аз ще подпиша отдолу!“

Иванчо

Учителката:

Иванчо, днес домашното ти по математика е вярно… Кой ти помогна?

Иванчо:

Ами тате… само дето не е баща ми.

Учителката:

Как така?

Иванчо:

Понеже баща ми каза: „Грешките ще ги оправим утре“, а това беше вече изчислено днес.

Иванчо

Учителката:

Иванчо, кажеш ли кога е следващият час?

Да! Тате ме научи!

Добре, кажи: след един какво идва?

Два!

Браво! А след три?

Четири!

Юнак! И да поздравиш баща си от мене!

А след десет?

Мама… да не се прави, че не е казал.

Иванчо

Учителката:

Иванчо, какво знаеш за Наполеон?

Изгонили са го от острова.

Друго?

Друго не са му позволили.

Иванчо

Учителката:

Иванчо, коя е най-често използваната дума в клас?

Иванчо се почесал по главата, смутено погледнал и тихо казал:

Ама…

Браво, Иванчо! Шест!

Иванчо

Учителката:

Иванчо, можеш ли да ми кажеш един град на Черно море?

Еми не.

Браво! Шестица!