Мечката всеки ден яде толкова риба, колкото е собственото ѝ тегло.
Иванчо вдига ръка:
А мечката как разбра, че рибата е точно колкото тежи тя, госпожо?
Иванчо
Учителката по биология:
Бобърът всяка вечер строи язовир и натрупва дървени трупи по такъв начин, че да му стигнат точно за зимата!
Иванчо пита:
А откъде бобърът знае колко „точно“ ще е зимата?
Иванчо
Учителката по история пита Иванчо дали знае нещо за Троянската война.
Не — казва Иванчо, — по нашата “историческа” програма няма такава война. Само “повторения” и “филми през уикенда”!
Иванчо
Учителката по литература:
Деца, кажете ми една гласна!
Иванчо:
Марийка, госпожо!
Иванчо
Учителката по математика пита Иванчо:
Ако имаш 20 бонбона и аз взема половината, колко ще имам?!
… здрави зъби ли… никакви!
Иванчо
Учителката по религия говори за първия човек и първата жена — Адам и Ева — и как от тях тръгнал целият човешки род. Иванчо решил да се прави на много умен и вдигнал ръка:
Ама госпожо, тате казва, че ние сме произлезли от маймуни!
Учителката се усмихнала и казала:
Чудесно, Иванчо… аз обаче в час по религия не обсъждам наследствените семейни истории.
Иванчо
Учителката по рисуване към класът:
Деца, нарисувайте членовете на вашето семейство… Никии, какво правиш беее!?
Ники:
Ами… татко каза, че “семейството е най-важното”… затова рисувам само сърцето му!
Иванчо
Учителката попитала Иванчо:
Иванчо, на колко години беше на миналия ти рожден ден?
На шест!
А на колко години ще станеш на следващия?
На осем!
Седни си! Двойка!
Иванчо си седнал намръщен и промърморил под носа:
Ама тази не загря ли, че днес пак ми е рожден ден?
Иванчо
Учителката прави забележка на Иванчо:
Внимавай с правописа! Често разменяш буквите А и Я.
Марийка вдига ръка и пита:
Добре де, а ако разменим А и Я, как ще напишем „яйца“?
Иванчо
Учителката праща бележка на майката на Иванчо: „…Иванчо е много добро дете, но прекалено много си задава въпроси за политика и избори…!“ Майката отговаря: „…Ако намерите решение, моля ви, кажете. Баща му също е в същия избирателен тресък!“
Иванчо
Учителката предупредила момиченцата: ако Иванчо започне да говори глупости, да излизат от класната стая. Започнал часът и учителката казала:
Деца, днес в България ще се открие…
Нов търговски център! — прекъснал я Иванчо.
Момичетата започнали да стават, а Иванчо се провикнал:
Къде бе, не излизайте! Откриването още не е минало проверката — чака ви опашката!
Иванчо
Учителката предупредила момчетата: като започне някой да говори глупости, да си излизат от час. Започнал часът и учителката казала:
Деца, днес в Пловдив се открива…
И Иванчо я прекъснал грубо:
Ново *детско* шоу — и то най-накрая без нас!
Момчетата започнали да излизат, а Иванчо се провикнал:
Къде бе, г-жо, още не е свършило шоуто!
Иванчо
Учителката препитва първолаците:
Иванчо, какво ни дава кравата?
Мляко.
Браво! А още?
Още мляко.
Добре, а ти на какво спиш?
На матрака.
А под главата си какво слагаш?
Възглавницата.
Хм… да опитаме по друг начин — татко ти на какво ляга?
На дивана.
А когато татко го няма?
На леглото.
Ами ако и леглото го няма?
Тогава и мама го няма.
Бре… да сменим подхода — дядо ти на какво спи?
На сандъка.
А под главата си какво слага?
Чорап.
И ако го стиснем силно, какво ще стане?
Няма да стане… ще стане на топче.
Ами ако вземеш нож и разрежеш чорапа, какво ще получиш?
Вуйчо… от тати!
Добре де, а какво още?
Вълна.
Еее… най-накрая! И така, какво ни дава кравата?
Е къ кво?!? Мляко… и пак мляко…
Иванчо
Учителката проверява домашните и казва на Иванчо:
Същите грешки. Отново слаб 2!
Иванчо си мърмори под носа:
Милии татко… явно домашното пак е писано на нашия стар принтер…
Иванчо
Учителката проверява домашните и казва на Иванчо:
Същите грешки… пак слаб 2!
Иванчо си мърмори под нос:
Милият татко… ясно е, че „двойката“ е от теб — аз само я размазвам.
Иванчо
Учителката проверява домашните и казва на Петър:
Просто невероятно! Как може един човек да направи толкова много грешки в едно упражнение?
Ами не един, госпожо — заедно с чичо! — казва Петър доволно.
Иванчо
Учителката разказва на децата за видовете глаголи.
Иванчо, как се пише повелителното наклонение на глагола „ядосвам се“?
Шшшт… то вече е на място!
Иванчо
Учителката разпитва децата какви филми гледат родителите им.
Моите обичат екшъни.
Моите гледат само мелодрами.
А у нас — само комедии.
Иванчо, а твоите какво гледат?
Моите гледат хорър… но не ме пускат да гледам с тях. Само чувам през вратата: „Спокойно, това е дублаж… и изобщо не е страшно!“
Иванчо
Учителката разпитва учениците.
Тошко, какво най-много харесваш у жените?
Уханието, госпожо.
Значи ще станеш парфюмер. А ти, Жорко?
Усмивката.
Значи ще станеш зъболекар. А ти, Иванчо?
Ами аз… май ще стана… готвач.
Как така?
Защото като ги видя как се усмихват, и ми се доя… изцяло да готвя!
Иванчо
Учителката разпитва учениците:
Тони, кое най-много харесваш у мъжете?
Мускулите, госпожо.
Значи ще станеш културист. А ти, Мишо?
Усмивката.
Значи ще станеш стоматолог. Иванчо, а ти?
Ами аз… май ще стана… дояч.
До-я-ц? Какво общо имат усмивката и доенето?
Госпожо, усмивката е, като гледам муцуната на кравата… и тогава разбирам, че идеално ще се справям!