Защото през нощта Земята си изстива от работа… и започва да се „леди“!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, защо първо виждаме мълнията, а после чуваме гръмотевицата?
Иванчо:
Защото мълнията си е точна — първо си показва домашното… а гръмотевицата закъснява, както винаги.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, защо сутрин пием мляко?
Защото като се надигнем от леглото, стомахът е още студен и млякото му е като „термос“ — да се стопли отвътре.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кажи ми едно свойство на водата?
Иванчо:
Като си измия чиниите, става мътна. После всички казват, че съм “правил нещо”.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кои зъби се появяват последни при човека?
Иванчо се замисля и казва:
Първо всички ги търсим... ама последни се появяват изкуствените — като почне домашните да ми липсват!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кои косми по-често израстват последни при човека?
Космите… веждите, госпожо — първо ги махат, после пак ги „появяват“ с молив.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Кажи ми пет неща, които съдържат шоколад?
Ами… бонбони, торта, шоколадов сладолед и… и две какаови зърна.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Кога се прави урокът?
Когато котката на съседа е излязла, госпожо! Тогава всички знаем, че няма кой да ме разсейва… и учителят най-сетне го вижда!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Колко е 4+1?
Пет — казва Иванчо.
А 1+4?
Пет — отговаря пак Иванчо.
Е, как “пет” бе, Иванчо! То е едно и също!
Как “едно и също”? Едно и също ли е да ви взема и да взема да ви взема, или да ви взема и да ви взема?
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Ти защо не си написал домашното?
Ами вчера имаше наводнение у нас и загина баба.
Удавила ли се?
Не, успя да се измъкне през вратата!
Избила ли се от водата някъде?
Не, пред вратата имаше спасители. Те бяха постлали едно платнище и тя падна върху него, отскочи и пак се върна вътре!
И тогава се удави?
Не, пак се измъкна!
И тогава се удари?
Не, нали Ви казах — спасителите бяха постлали платнището и тя отскочи… и пак се върна!
И най-накрая се удави?
Не, пак се измъкна.
И този път се удари ли?
Абе нали Ви казах, че спасителите бяха постлали едно платнище…
Добре де, какво все пак стана с баба ти?
Ми на спасителите им писна и я прибраха с лодката… ама по тъжна линия.
Иванчо
Учителката пита Петърчо:
Петърчо, какво дава кучето?
Костичка, госпожо…
А какво дава котката?
Реклама, госпожо…
Как така реклама?
Ами постоянно ме гледа, сякаш казва: „Ела да ме галиш!“
Добре… А какво дава овцата?
Вълна, госпожо…
И после?
После си пише домашните… със самото вълнение!
Иванчо
Учителката пита Пешо:
Пешо, кажи ми вид птица!
Ма как! Това се учи в долния клас!
Браво, Пешо! Шестица!
Иванчо
Учителката пита в клас:
Ученици, знаете ли как Александър Флеминг е открил пеницилина?
Иванчо вдига ръка:
Намокрил е чашката… ама най-вероятно е било от неизмити ръце. Само че микроорганизмите се оказали по-кооперативни от нас.
Иванчо
Учителката пита децата какво работят бащите им. Иванчо отговаря:
Моят баща е крадец…
Да, разбрах. Значи е счетоводител…
Иванчо
Учителката пита децата кое време е най-подходящо да се берат сливите. Всички започват да се надпреварват кой ще познае по-точно:
Юли! Не, август! Не, чак през септември!
Иванчо вдига ръка:
Когато градинарят ги е завързал!
Иванчо
Учителката пита децата:
Деца, кой ще каже дума с много букви „а“ в нея?
Марийка:
Пеперудаааа!
Браво, Марийке!
Петьо:
Калаааа!
Чудесно, Петьо!
Иванчо:
Мамааааа, азаааа… закъснявамммммм!
Иванчо
Учителката пита децата:
Деца, какви лекарства знаете?
Марийка:
Панадол.
Петьо:
Аспирин.
Иванчо:
Омез…
Омез? За какво е, Иванчо?
Ами за киселини…
Учителката:
Как позна?
Иванчо:
Чух мама една вечер да казва на тате: „Вземи Омез, че твоето мрънкане ми докарва киселини…“
Иванчо
Учителката пита децата:
Деца, кое е най-голямото нещо, което може да “лапне” човек?
Ами хляб, госпожо.
Друго?
Кюфте, госпожо.
Друго? Дай, Петър.
Телефон, госпожо.
Телефон?! Как така “лапне” телефон?
Ами всяка вечер, като си легна, чувам татко да казва на мама:
„Почвай да ми гасиш телефона… и го лапай, че пак заспивам!“
Иванчо
Учителката пита децата:
Деца, какви лекарства знаете?
Марийка:
Панадол.
Петьо:
Аспирин.
Иванчо:
Омепразол…
Учителката:
Иванчо, за какво е Омепразолът?
Иванчо:
За киселини.
Учителката:
А ти откъде го знаеш?
Иванчо:
Чух мама една вечер да казва на татко: „Недей да се нахвърляш на салатата, че пак ще ти стане кисело… Ето, вземи Омепразол, барем това твое недоволство да се успокои!“
Иванчо
Учителката пита учениците какви ще станат като пораснат. Петьо: Аз ще стана лекар. Гошко: Аз ще стана пожарникар. Марийка: Аз ще стана художничка. Иванчо: Аз ще помогна на Марийка да нарисува събитие… да има какво да виси по стените.