Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Иванчо
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното:
Когато Кико караше камиончето край кооперативните кошари, кумчо Киро каза: „Карай, Кико, карай! Какъв кеф, какво чудо, каква красота!“
Иванчо
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата М. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното:
Мъждивият монтажник Митко монтираше метална мрежа на мазето, мъкнеше манивела, мераклия. Като му падна маркучът, майсторът Митко мрънка:
„Май майко мила… мамка му, мърдай, че иначе мазето море няма да види, а само мизерия!“
Иванчо
Учителката на Иванчо решила да “оползотвори” часa и завела класа на посещение в кравеферма. Всички се бяха надникнали, поогледали и после в един глас заявили: кравите изглеждали странно — все едно им се плаче.
Когато се върнали в клас, учителката заинтригувано попитала:
Деца, какво мислите? Защо според вас кравите са гледали толкова тъжно?
Ами, госпожо — казал Иванчо замислено — ако всеки ден по два пъти ви влизат и ви пускат някакви роботи да ви дърпат… и после ви казват, че това е “за доброто на стопанството”, честно — и вие ще гледате така… само че по-скоро със сълзи, отколкото с усмивка!
Иванчо
Учителката на Киро казала:
Деца, кажете всяко от вас какво добро дело сте извършили вчера! Кажи ти, Марио!
Ами… аз помогнах на една съседка да си носи пазарската чанта.
Браво, момченце, това е много добро!
И тогава учителката погледнала Киро и въздъхнала:
Киро, ти пак ще развалиш дисциплината, нали… Сигурна съм, че вчера не си направил нищо добро!
Киро се изправил:
Напротив, госпожо, вчера направих добро дело.
Та какво точно?
Ами… видях едно момиче, че се притеснява, и я… окуражих.
Окуражил?! Как?
Казах ѝ: „Спокойно, няма да е толкова страшно… само си свали якето!“
Иванчо
Учителката на малкия Иванчо извежда класа на разходка в Морската градина. На една поляна Иванчо вижда две птици—едната върху другата—и веднага пита:
Госпожо, какво правят тези птичета?
Ами едната си е наранила крилото, а другата й помага да се задържи.
Иванчо се замисля и въздъхва:
Ех, тъй е в живота… Ти му помагаш, а то после решава, че ще ти „благодари“ отгоре!
Иванчо
Учителката обяснява на децата за глаголите. Написва на дъската „тичам, тичаш, тича“ и пита:
Деца, кой ще каже какво означава това на дъската?
Бързате, госпожо — обажда се Иванчо от последния чин.
Иванчо
Учителката обяснява на малчуганите:
Деца, трябва да познавате различните животинки и техните навици. Аз вчера в парка срещнах една птичка… и знаете ли какво стана? Не ме кълваше.
От последния чин се обажда Иванчо:
Ама те птичките не закачат… ако не са си в свой клас!
Иванчо
Учителката пита Иванчо на урока:
Иванчо, ако в един двор има 1 лъв и 7 кучета, колко кучета има?
7 кучета.
Грешиш, Иванчо! 8 са — 7 кучета плюс лъвът, който също е куче.
Учителке, добре знам, че лъвът е „като куче“… Само че вие не знаете, че той вече изяло другите.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как?
Отидох на гости на дядо. Първия път се зарадва, като ме видя. Втория път — когато разбра, че не идвам с празни ръце… а със сладкиш!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, защо сутрин слънцето изгрява?
Защото нощем то се върти на автопилот и сутрин накрая си казва: „Айде, да ставаме!“
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кой е Христо Ботев?
Де да го знам… ей така, някакъв!
А кой е Васил Левски?
Де да го знам, госпожо…
Добре, а Стефан Стамболов?
Не го знам, честно!
Сядай, 2!
След час Иванчо отива при госпожата:
Госпожо… знаете ли кой е Гери-Ник?
Не го знам.
Знаете ли кой е Стефан Вълдобрев?
Не го знам!
А знаете ли кой е Азис?
Не го знам!
Е, тогава защо ме плашите с тая “култура” и вашия стар училищен репертоар…
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо можеш ли да ми кажеш 3 гласни букви?
Разбира се, госпожо — А, О и У!
Иванчо, какви ги говориш, бе! Ако не кажеш още 3 правилни, ще ти пиша двойка и ще викам баща ти!
Е, И, Й!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кажи ми какъв е гепардът!
Ма как! Това се учи в следващия час!
Браво, Иванчо! Шестица!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кой е Христо Ботев?
Ей, госпожо… де да го знам човека!
Добре, кой е Васил Левски?
Не знам, госпожо… де да го знам!
А кой е Стефан Стамболов?
Не ми е ясно!
Сядай 2!
След часа Иванчо отива при госпожата и пита:
Госпожо… знаете ли кой е Гучи?
Не знам.
А Криско?
Не знам.
А Азис?
Не го знам и него.
Е тогава кво ме карате да се “кача на вълна” и да слушам, бе… с тия вашите класики?
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, ти защо не си написал домашното?
Ами вчера при нас стана обир и загина дядо…
Изгоря ли?
Не, успя да хукне през балкона!
Преби се долу ли?
Не, долу имаше полицаи. Бяха сложили една мрежа и той падна на нея, отскочи и пак влезе през балкона.
И тогава се пребори?
Не, пак успя да хване въжето и да се върне!
И после?
После пак тръгна към балкона, полицаите му бяха застанали така, че той мина като по коридор…
Е, какво стана най-накрая с дядо ти?
Ми на полицаите им писна и го арестуваха… за домашното, че не го бил написал!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, в кое време е „Аз съм красив“?
В сегашно, госпожо… само че само за огледалото.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кажи ми едно „чувство“?
Иванчо отговаря:
Глад.
Ама глад не е чувство, бе Иванчо!
Марийка става и казва:
Със сигурност е чувство — гладна съм, съгласна съм!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, кои деца се появяват последни в класната стая?
Тези от списъка с отсъствията, госпожо!
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, в кое време е „Аз съм хубава“?
В минало време, госпожо… защото тогава учителката се смееше, а сега само диктува.
Иванчо
Учителката пита Иванчо:
Иванчо, защо вечер има мъгла?
Иванчо:
Защото през деня хората се изпотяват от работа… а вечер Земята си вика „Край!“ и започва да си поема влагата.